Синьо злато

Гемей наостри уши.

— Заплаха?

— Не показвайте тревогата си! — каза Франсешка. На устните й се появи усмивка, но погледът й беше сериозен, както никога досега. — Те не разбират какво си говорим, но усещат нещата. — Спря, за да демонстрира действието на една дървена тръба, изпълняваща задачите на пожарен хидрант и продължи безгрижно нататък. — Те са притеснени. Смятат ви за паднали богове.

— Щом сме така незначителни, от какво се боят? — попита Гемей.

— Опасяват се, че сте тук, за да ме върнете в небесата, откъдето пристигнах.

— Те ли ви го казаха?

— Няма защо да ми го казват. Аз им знам и зъбите на тия хора. Освен това, Теса следи слуховете. Обсъждат възможността да ви изгорят. Пушекът от телата ще ви върне обратно горе на небето. И край на проблема!

Пол хвърли кос поглед към охраната, но не успя да забележи някаква промяна в каменния израз на лицата им.

— Не мога да оспорвам логиката им, но този подход би решил техните проблеми, не нашите — забеляза той.

— Съгласна съм. Това прави необходимостта да се измъкнем колкото може по-скоро, още по-наложителна. Елате! Ще можем да си поговорим, без пазачите да ни надничат непрекъснато през рамо.

Стигнали бяха до павираната бяла алея, която водеше през гората към светилището. Франсешка, следвана от гостите си, поведе групата към кръглата площадка със самолета по средата и седна на излъскана дървена пейка пред носа на лиърджета. Семейството седна на плочите.

— Тук идвам, за да остана сама. Само жреците имат право да посещават това място. Войните ще останат в гората и ще наблюдават всяко наше движение, но можем да обсъдим плана си.

Гемей погледна към джунглата, в която се бяха стопили туземците.

— Надявам се да имате някаква идея, понеже ние не разполагаме с такава — каза тя.

— Първоначалните ви намерения са били правилни. Единственият възможен път е по вода. По реката до езерото и оттам по голямата река надолу. През гората няма да успеем в никакъв случай. Ще ни заловят за нула време или ще се загубим.

— Видях как се справят вашите момчета с кануто — намеси се Пол. — Ще ни трябва чувствителна преднина.

— Ще разполагаме с няколко часа. Но те са опитни и силни гребци. Ще запазят силите си, а ние ще се изморим.

— Какво ще сторят, ако ни заловят? — попита Пол. — В теоретичен план.

— Няма такъв — отвърна Франсешка. — Ще ни убият.

— Дори вас, тяхната богиня?

Тя кимна.

— Изоставяйки ги, ще загубя статута си. Главата ми ще щръкне на оградата редом с вашите.

Пол опипа врата си, без да ще.

Изведнъж уединението им бе нарушено. На площадката се появи индианец, придружен от осем въоръжени войни. Беше по-висок от другите чуло с няколко сантиметра и за разлика от плосколиките си съплеменници, имаше почти римски профил. Мускулестото му тяло беше боядисано в червено, вместо в синьо-бяло. Той пристъпи към Франсешка и заговори, сочейки от време навреме двамата й гости. Тя се изправи като нападаща кобра и го прекъсна с остър като бръснач глас. Той я погледна, после леко сведе глава. Компанията му последва неговия пример. Отстъпиха няколко крачки заднишком, обърнаха се и бързо напуснаха светилището. Франсешка наблюдаваше оттеглянето им с огнен поглед.