Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Знам, че е крайно егоистично от моя страна. От друга страна, Джордж очевидно намира историите ми за крайно интересни.
— Знаеш ли, би могла да използваш всичко това, което ми разказа, в писането си! — изтъкна той, докато пътувахме към планината.
— Абсурд! Ако пусна, което и да е от тези неща в „Нътмег“, ще ме изхвърлят от училище!
— Това е дилема, с която се сблъскват всички писатели. Изкуството срещу желанието да защитиш всички онези, които познаваш и обичаш.
— При мен обаче изборът е ясен! — отсичам. — За нищо на света не бих наранила някого заради самото писане. След това няма да мога да се погледна!
— Когато се спуснем надолу, ще се стоплиш — казва сега Джордж.
— Стига в някой момент да се спуснем! — напомням му. Надниквам над перилата на лифта към пистата под нас. Широка бяла пътека, обградена от двете страни с борове, нашарена тук-там с ярките костюми на няколко скиори, които цепят снега като игли на шевни машини, оставяйки след себе си плътни следи. От мястото, където се намирам, не ми изглеждат кой знае какви силни атлети. Щом те могат да карат ски, защо и аз да не мога?!
— Страх ли те е? — пита Джордж.
— А, не! — отсичам храбро, въпреки че през целия си живот съм се качвала на ски най-много три пъти, при това единствено в задния двор на Лали.
— Просто не забравяй да държиш върховете на ските си вирнати нагоре. Остави се задната им част да те тласка напред!
— Ясно — кимвам и се хващам здраво за дръжката на седалката. Вече сме почти на върха и току-що си признах, че никога досега не съм се качвала на ски лифт.
— Сега единственото, което трябва да направиш, е да слезеш — отбелязва усмихнато Джордж. — Защото ако не го направиш, ще трябва да спрат лифта, а това никак няма да се хареса на останалите скиори.
— О, за нищо на света не бих си позволила да ядосвам тези снежни зайци! — промърморвам и се подготвям за най-лошото. Само след секунди обаче вече се спускам леко по малък хълм, а седалковият лифт е далече над главата ми. — Хей, ама то било лесна работа! — провиквам се и се обръщам към Джордж. И точно в този момент, разбира се, падам.
— За начинаещ никак не е зле — казва Джордж, докато ми помага да се изправя. — Ще видиш, че съвсем скоро ще се научиш! Личи ти, че си родена за ски!
Да, Джордж е както винаги невероятно любезен и мил.
Първо се спускаме по заешкия хълм, където бързо успявам да науча вклиняването в снега и обръщането. След няколко връщания обратно вече съм успяла да натрупам известна самоувереност, затова се прехвърляме на пистата за средно напреднали.
— Харесва ли ти? — пита Джордж по време на четвъртото ни връщане нагоре със седалковия лифт.
— Супер е! — възкликвам. — Толкова е забавно!
— Ти самата си забавна! — отбелязва Джордж и се привежда за целувка. Този път му позволявам едно бързо докосване с устни, но веднага се изпълвам с огромно чувство за вина. Какво ще каже Себастиан, ако ме види тук с Джордж?
— Джордж… — започвам, този път твърдо решена да му кажа за Себастиан, преди да се е опитал да задълбочи връзката ни. Обаче той ме прекъсва.
— Откакто те срещнах, все се опитвам да се сетя на кого ми приличаш. И накрая се сетих!
— На кого? — питам, изгаряща от любопитство.
— На пралеля ми! — отсича гордо.
— На пралеля ти ли? — преструвам се на силно възмутена аз. — Толкова стара ли ти изглеждам?
— Нямам предвид външния ти вид. Имам предвид духа ти! Тя има същия отворен, ведър поглед към света като теб, също като теб обича смеха и забавленията. Хората обожават да бъдат в нейната компания! — И накрая пуска бомбата: — Тя е писателка!
— Писателка ли? — ахвам. — Истинска писателка?
Той кимва и допълва:
— На времето беше изключително прочута. Но вече е на осемдесет…
— Как се казва?
— Няма да ти кажа! — отвръща дяволито той. — Поне засега. Но някой ден ще й отидем на гости, обещавам ти!