Границата

на задната веранда, и после си лягахме. Само мъжете. Сещаш се...

- Ясна работа - отвърна Джеферсън, чийто спомен за баща му включваше дъх с

ухание на евтино уиски, крива усмивка на отпусната физиономия и празното

обещание на търговеца, че утре денят ще е по-добър.

- Но... като превалеше полунощ - продължи Раткоф, - всеки път изпълзявах от

оная ми ти палатка и се просвах по гръб, втренчен нагоре да броя звездите. И там,

където живеехме... се виждаха ужасно много. Просто греят ли, греят като реки от

светлина. По онова време си мислех, че съм най-големият късметлия сред хлапетата

по света. Само че сега... когато изляза в задния си двор и легна в тъмното... не

виждам никакви звезди. Нито една сред целия онзи мрак. Баща ми умря преди

няколко години и мама взе апартамент в Сарасота. Обадих й се онзи първи ден да се

убедя, че е добре. Исках да хвана самолет натам, но нали знаеш, че всичките полети

бяха спрени. Казах й да се добере до някой от лагерите, дето ги устройваше

Националната гвардия. Тогава последно се чух с нея. Надявам се да е успяла. Смяташ

ли, че може да е успяла, Джеф?

Джеферсън Джерико забеляза умолителната нотка. Може да беше какъв ли не -

манипулатор, мошеник, гадняр, който винаги дава предимство на желанията и

нуждите си, презира слабостите на другите и се възползва от тях; може да беше

гладен за пари, власт и секс „нощен таласъм“, както би го нарекла Реджина - но

точно в този момент в този страховит свят, в който горгон го водеше напред към

вероятната му смърт и до него имаше друго човешко същество, ранено в сърцето и

душата - той откри в себе си черта, която не разпозна и която беше толкова чужда на

естеството му, че дори не можа да намери подходящо название за нея.

Рече:

- Естествено, че е успяла, Бърт. Без съмнение. Националната гвардия... тези

типове знаят с какво се захващат. Те са спасили хората. Много хора. Също и майка ти,

без съмнение!

- Аха - кимна Раткоф и си позволи кратичка усмивка. - И аз така си мисля.

Джеферсън Джерико винаги се изненадваше колко лесно могат да бъдат

подведени хората. Как, когато, искат да повярват, делото е наполовина готово. Беше

дори по-лесно, когато имаха нужда да вярват. Понякога се сблъскваш и със скала,

която отказва да бъде преобърната, но повечето бяха мекушави, особено когато

облечеше костюма си на пастор. И този номер с подбора и дешифрирането на

стихове от Библията, които подсказвали на инвеститора какви акции да купува и

продава... е, беше полезно да си имаш работещи за теб хора на фондовата борса, а

пък когато информацията излизаше грешна и Играчите на едро губеха пари, винаги

можеше да се оправдае, че такава е волята на Господ, който ни учи на смирение и

преди всичко на търпение, и че дори той -Джеферсън Джерико - също изучава този