Границата

отказвали прием на хора в „Пантър Ридж“.

- Разбира се, че сме. Убивахме онези, които не бяха истински хора. Откъде да

знаем, че тези тримата са? Ами този тип Воуп? Направо тръпки ме полазват от него.

Изглежда така, все едно всеки момент може да откачи... - Дейв поклати глава. -

Оливия, не можем да ги тестваме с разтвор. Няма начин да разберем дали са

истински хора, или не.

Джеферсън видя мъжа да поклаща глава - камъкът не помръдваше. Побърза да

вметне:

- Може ли да попитам накъде сте тръгнали?

- Към Денвър - отвърна Оливия. - Имаме една камара ранени на борда и се

опитваме да намерим лекарства за тях.

- Може би ще съм в състояние да помогна - заяви продавачът, който вече беше

намислил историята си, когато чу думата „ранени“. - Аз съм доктор... - и реши да

придаде на лъжата повече плътност. - Бях кардиолог в Литъл Рок.

- Ходил съм в Арканзас - обади се Дейв, на свой ред използвайки лъжа. - Кой

беше президентът, дето им е бил губернатор?

- Уилям Джеферсън Клинтън - обади се Леон Къшман.

Беше приел името „Джеферсън“ благодарение на точно този човек, след като

получи подписана снимка на самия себе си, седемнадесетгодишен, ухилен

политически доброволец, застанал между Бил и Хилари на банкет за дарителско

набиране на средства. Никога нямаше да забрави думите, с които Клинтън се обърна

към него: „Ти си като комета с подпалена опашка, нали така“. Това беше същият

уикенд, който завърши с напушване с трева и дискусия за порнофилми със студент

по право на име Анди Бийл, който впоследствие беше станал сенатор в Мисури и сега

се явяваше -или поне доскоро беше - президент на Съединените някога Щати.

- Известен също като Бъба и Хлъзгавия Уили... - Допълни след секунда.

Намръщи се. - Това някакъв тест ли е?

Този клоун беше човек, прецени Дейв. Определено. Но въпреки това... червата му

се обръщаха от цялата ситуация. Странният тип примигна още няколко пъти в бърза

последователност. Нисичкият плешивко пристъпваше от крак на крак, все едно беше

стъпил на гореща печка.

- Дявол го взел - промърмори Дейв под нос. Трябваше да се размърдат, слънцето

залязваше.

- Ще потегляме - Оливия стигна до същите изводи като него. Каза на тримата: -

Добре, качвайте се на борда!

- Но ще стоите отпред - предупреди ги Дейв. - Да мога да ви държа под око.

- Благодаря - промърмори Джеферсън. Утъпка почвата с последен въпрос: -

Всъщност хич не ми се връща в Денвър, но предполагам и в обратна посока не ни

чака нищо хубаво?

- Просто се качвай в автобуса и кротувай. И внимавай за приятелчето си, не искам

да откачи и да нарани някого. Ако създава проблеми, слизате и тримата.

- Както кажеш... - съгласи се Джеферсън, а наум си каза: „Само ако знаеше.

Идиот!“

- Аз съм Оливия Куинтеро, а това е Дейв Маккейн - представи ги Оливия, докато