Границата

изпозастреляха другарите ни. Измъкнахме се с една раница, но изгубихме останалите

си запаси, дрехите, всичко... - той театрално огледа огнестрелните оръжия. - Ще ми

се да разполагахме с повече пушкала, та да можем да отвърнем на огъня.

- Нямате оръжия ли? Че защо?

- Имах - отвърна Джеферсън. - „Смит и Уесън“ 38-ми калибър. Хубава ютия... -

той си позволи полекичка да отклони очи към високата, слаба жена -

латиноамериканка, както му се стори, към петдесетте. Бялата й коса беше

подстригана късо и лицето й беше изпънато от напрежение, но Джеферсън си каза,

че в онзи предишен живот е била много привлекателна.

- Когато свърших патроните и не можах да намеря други, размених пистолета си

за няколко консерви зеленчуци и супа, за да запазя живота на жена ми и дъщеря ни.

Това стана в Канзас преди четири месеца... - Лъжите сами ти идват на езика, ако си

имаш подготвена основа на историята. Пасторът дари жената с тъжна и горчива

усмивка. - Ще ми се да можех да кажа, че любимата и детето ми са се измъкнали от

Канзас заедно с нас, но...

- Какво е станало с тях? По-точно! - Изръмжа мъжът, който все още се държеше,

все едно се кани първо да стреля и после да задава въпроси.

Джеферсън реши да заложи на едро с шокиращо твърдение, замислено набързо,

за да накара копелето да отстъпи. Без да сведе очи, заяви:

- Реджина беше изнасилена и убита в едно мазе от луд, който ме удари с лопата

по главата и се опита да ме погребе жив. Когато изпълзях оттам и извадих пистолета

си, използвах последните куршуми за него. Ейми просто си отиде. Изгуби воля за

живот след смъртта на майка си. Да искаш още подробности, господинчо? - Той

насочи цялата мощ на харизмата си към жената, за която предполагаше, че ще се

поддаде по-лесно на умилостивяване от твърдоглавеца. - Казвам се Джеф Къшман.

Това са Бърт Раткоф и... - „не прави пауза“, нареди си - Джак Воуп.

Не се беше изкатерил по стълбицата на този свят благодарение на бавна мисъл

или плахост при скрояването на измислици, които прилягат на целта му, а и с две

обърнати в негова посока дула мислите му препускаха със стотици мили в секунда.

Възнамеряваше да остане сред живите колкото се може по-дълго. Погледна към

Воуп и го стрелна не с измислица, а с пронизваща мисъл, силна като шамар в лицето:

Мигай, идиот такъв!

Воуп отвърна на погледа му. Сигурно все пак разгада помислите му, понеже

внезапно започна да мига, все едно очите му бяха пълни с мушички или имаше

възможно най-гадния лицев тик. „Забави малко - помисли си Джеферсън. - Веднъж

на всеки седем-осем секунди!“

Надяваше се, че горгоните са достатъчно умни да разбират земното време, но

може и да не бяха.

- На него пък какво му има? - попита Дейв. Беше забелязал как чернокосият мъж

започва да мига, все едно очите му парят. Като изключим това, лицето му си стоеше

безизразно.