Границата

- Воуп - каза, след като изяде извънземната субстанция, -какво е това момче,

което търсите? Защо е толкова важно?

- Какво момче? - попита Раткоф. Очевидно не знаеше нищо за параметрите на

тази мисия.

- Те - натърти Джеферсън - искат да заведа при тях някакво определено момче.

Би трябвало да се намира все някъде наоколо... - той огледа обкръжаващата ги

разруха. - Та кой е той, Воуп? И ако можеш да правиш онова, което стори в къщата

преди малко... тогава защо не намериш момчето и не го вземеш лично?

- Имам заповеди - каза горгонът.

- Не ми пука колко души го пазят - продължи Джеферсън. -Можеш да ги

изпариш всичките, ако пожелаеш. Защо тогава ви трябвам аз?

Воуп не отговори и пасторът си помисли, че ще остане безмълвен, но след

няколко секунди извънземното обясни:

- Той ще се противопостави на насилие.

- Защо? И дори да е така, то... - след това обаче Джеферсън Джерико получи ярко

просветление. Каза: - О, мили Боже! Ти тя - каквото и да сте... боите се от него, така

ли е?

Воуп се извърна встрани и вторачи поглед в далечината.

- Боите се - продължи Джеферсън. - И това сигурно означава... че е маскиран

мъгляв?

- Не извличам смисъл.

- От враговете ви. Както и да ги наричате. Той е врагът, маскиран? Сигурно е

постигнал нещо наистина... - значително, щеше да каже, но се усети навреме - лошо,

за да ви бръкне в... да й бръкне дотам, че да поискате да го пипнете в ръчичките си.

Така де, моите ръчички. Какво е сторил? Убил е няколко дузини...

- Спипай любопитството - прекъсна го горгонът, - иначе ще ти дам болка. Сега се

движим.

Той закрачи нанякъде, а Джеферсън и Раткоф усетиха леко остро пробождане

отзад над плешките си и бяха принудени да го последват.

Пасторът си каза, че няма да доживее до края на мисията. Ако хлапето се

окажеше мъгляв с маска, то сигурно беше един вид войник от специалните части, а

ако горгоните се бояха от него... нямаше начин да се каже какви разрушителни сили

е в състояние да развихри тъй нареченото „хлапе“. Да положи ръце на командос

мъгляв и да очаква да го прехвърли обратно в Горгонленд за малко разпит с

мъчения? Да, бе. Първото, което щеше да последва, беше изпаряването от този свят

на някогашния търговец на втора ръка коли Леон Къшман - и то толкова бързо, все

едно са го гръмнали с пистолет в тила.

- Държаха ме намясто, което приличаше на предградие с малки къщурки като от

петдесетте - продължи Раткоф, докато крачеше редом с Джеферсън.

По темето му неспирно се стичаше пот, която петносваше предницата и

подмишниците на ризата му. Пасторът беше наясно, че човекът умира от ужас и има

нужда да поговори, така че просто го слушаше колкото му беше по силите предвид

неговата собствена смъртна присъда, надвиснала над главата му.

- На онова място имаше седемдесет и осем души, доведени от различни части на