Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
урок. Но като цяло нещата се движеха според плана и когато Играчите на едро
плащаха на фондация „Джерико“ доброволна годишна вноска от петнайсет процента
комисиона от своите дарени от Бога и родени от стихове в Библията печалби, както и
каквото си пожелаеха да дадат от сърце, някогашният Леон Къшман поглеждаше
към цветното стъкло в кабинета си и се взираше в изобразената на него дъга.
Последно беше чул, че онези устроени от Гвардията убежища първо се бяха
превърнали в ями на паниката и тресавища от хаос и насилие за човешкия род. Най-
вероятно беше някои от тях да са паднали жертва и в битките между мъглявите и
горгоните. Можеше да се предположи, че майката на Бърт Раткоф е загинала още
през първите няколко месеца, ако не и първите седмици, и като стотици хиляди -
милиони? - от загиналите по света костите и пепелта й да бъдат открити едва след
края на войната, когато спасените човеци изпълзят от дупките, в които са се крили
дотогава. За да станат... какви? Роби за победителите? Опитни зайчета за
заниманията им по човешка генетика и мутации? Основа за нови оръжия за
поредната война в някой друг свят?
„Мои братя и сестри - помисли си Джеферсън, - през този прозорец не се вижда
дъга. Приклещени сме насред сблъсъка на две алчни за власт сили и ще бъдем
прецакани, все едно коя от двете победи.“
- Да - каза свещеникът, - сигурен съм, че майка ти се чувства добре.
И точно тогава видя по пътя срещу тях да се приближава превозно средство.
В първия момент си помисли, че му се привиждат разни работи. Може да беше
мираж. Но... жълт училищен автобус?
Воуп се спря. Главата му сякаш взе да вибрира толкова бързо, че в течение на две
секунди изглеждаше като безглав. Рече:
- Ще спрем това средство.
- Момчето е вътре, така ли? - поинтересува се Джеферсън.
- Да... - отговори Воуп и повтори: - Ще спрем това средство.
На Джеферсън не му изгледаше шофьорът на автобуса да има намерение да
спира. Воуп отново тръгна напред, на крачка отзад от едната страна го следваше
пасторът, а от другата страна Paткоф простена и се заолюлява на покритите си с
пришки стъпала и сковани крака. Джеферсън вдигна ръце и ги размаха напред-назад
срещу шофьора на автобуса.
- Те не спират - заяви Раткоф. - По-добре да се махнем oт шосето!
Но пасторът продължи да маха и внезапно автобусът започна да намалява
скорост. Чу се писъкът от задействането на остарели спирачки.
Воуп се обади:
- Слушате ме. Правите, както е наредено. Ако има някакви... - спря за момент в
търсене на думата - трудности, ще избия до един представителите на вида ви в
автобуса.
- Може да не се окаже толкова лесно - усъмни се Джеферсън.
- Ще вземем момчето - повтори Воуп. - Ако има трудности, ще убия...
- Не, няма! - заяви свещеникът.
Извънземният се извърна към него с безизразно лице, но Джеферсън знаеше
какви мисли му се въртят зад маската. Воуп нямаше възможност да му приложи
болка така, както желаеше, понеже хората в автобуса щяха да видят как жертвата
пада на колене.
- Предполага се да положа ръце на него, нали така? - опита отново пасторът.
Автобусът вече спираше на дузина ярда от тях.
- Тогава ще бъде телепортиран или каквото там правите до... където и да е? Ако
се очаква да мина покрай онзи, който го защитава, ще трябва да оставиш това на мен.
Нали искаш момчето да бъде доставено живо? Да или не?
-Да.
- Тогава не прави щуротии. Нали знаеш какво означава това? Значи да отстъпиш
и да ме оставиш да върша онова, в което ме бива.
Воуп явно се замисли върху доводите му - Джеферсън буквално виждаше как се
въртят чарковете в главата му.
Вратата на автобуса се отвори. Суров женски глас подвикна отвътре:
- Ха прекрачите границата, ха сте лапнали куршума от пушкалото ми!
- Имат оръжия - подчерта пасторът. - За теб са примитивни, за мен и Бърт -
смъртоносни. На теб не ти се налага да се тревожиш от куршум в главата, но нас ни
притеснява. Ако искаш да постигнем успех, ще ме оставиш аз да ръководя парада. Чу
ли?
Воуп не отговори, но нито ръцете му се превърнаха в змиеподобни чудовища,
нито менгемето от болка стегна врата на Джеферсън.
- Разбираш ли, че човешките същества примигват с очи на всеки няколко
секунди? - попита пасторът. Видя от автобуса да слизат мъж и жена; мъжът държеше