Границата

Добави: - Слушай, не съм пришълец. Не съм... някое тяхно опитно зайче. Наистина!

Когато Ники заговори, думите й едва-едва се чуваха:

- Ако не знаеш кой си и откъде идваш... как може да знаеш какъв си?

На този въпрос Итън не беше в състояние да отговори. Нахлузи си тениската.

- Моля те, не казвай на никого за това. Още не. Става ли?

Момичето не отговори, беше отстъпило още и се намираше на практика на ръба

на платформата.

- Моля те - настоя той и изобщо не се притесни, че му се налага да я умолява. -

Имам предчувствие за едно място, на което трябва да отида, и за нещо, което трябва

да изпълня там. Поривът е толкова настоятелен, че направо не мога да спя. Става

дума за връх Уайт Меншън, който е в Юта. Дейв го намери в атласа. Непременно

трябва да се добера дотам. Ники... мисля, че може би е толкова важно да отида на

това място, понеже по този начин ще се сложи край на всичко.

- Край? Край на какво?

- На тяхната война. Просто казвам, че... имам чувството, че стигна ли до

планината и намеря ли причината да бъда призован натам... може да се сложи край.

Разбираш ли?

- Не- отвърна Ники незабавно.

- Итън! - провикна се от подножието на кулата Дейв. - Почти сме готови. Хайде!

- Добре. Аз също нищо не разбирам - обърна се Итън към момичето, - но моля

те... моля... не казвай нищо за това.

- Може да се превръщаш в сивак - отвърна Ники. - Ако ти се случва нещо такова,

значи непременно трябва да сляза долу и да кажа на нашите, та да може да се

погрижат за теб, преди да потеглим.

- Имаш предвид да ме застрелят, така ли? Слушай... Дейв ми вярва. Също и

Оливия, а според мен и доктор Дъглас - поне донякъде. Казвам ти, че трябва да

стигна до тази планина, и ако това се случи... когато стане... според мен там ме очаква

нещо важно. Не знам дали е предмет, или урок, но...

- Какво, да не се смяташ за Исус или някой пророк? Един вид се предполага по

някакъв начин да спасиш паството си от... тази гадория?

19

- Не съм Исус - възрази Итън и си помисли „Не съм дори и истински Итън “. -

Просто ми дай възможност, става ли? Ако точно сега кажеш на хората, ще ги

изплашиш. Не ми е нужно. Няма да е от полза.

- А може би е най-добре да се страхуваме от теб!

Доводите му се бяха изчерпили. Не можеше да пробие черупката й. Каза мрачно:

- Прави каквото си си наумила. Ако искаш, разкажи за мен, ако искаш - недей. Но

пак ще ти кажа... Усещам, че имам определена цел. Причина да съм тук. Може да

важи за всички ни, просто още да не знаем каква е тя. Единствените, на които искам

да навредя, са мъглявите и горгоните. Искам ги изтрити от лицето на този свят.

- Всички го искаме.

- Да, знам - Итън се принуди да отклони поглед от уплашеното и обвиняващо око

на събеседничката си. Каза й с възможно най-спокойния тон, на който беше