Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Директорът стрелна с поглед Ашбърн, после отново насочи вниманието си към него.
— Имах възможност да се запозная с доклада — каза той. — С преработения доклад, внесен от агент Ашбърн, който ми е напълно достатъчен, за да ви уверя, че няма да бъдете отстранен от разследването. А сега искам да чуя рапортите и на двама ви.
— Това ще отнеме известно време — предупреди го Стоун.
— Готов съм да ви изслушам — отвърна директорът и се облегна на стола си.
След три часа най-после свършиха. Ашбърн и заместник-директорът почти непрекъснато си водеха записки на лаптопите пред себе си. Дори самият директор си отбеляза някои ключови показания.
— Господи! — ахна Ашбърн. — Наистина ли ви нападнаха в дома ви? Защо не докладвахте веднага?
— Не ми беше удобно да докладвам, без да знам кой е поръчал нападението — кротко отвърна Стоун.
— На ФБР можете да се доверите, Стоун — намръщи се директорът.
Стоун загрижено погледна Чапман, която едва забележимо кимна.
— Има и още нещо, сър — обяви той.
Всички се вторачиха в него.
— Какво е то? — попита директорът.
— Приятелят ми, който беше нападнат в Пенсилвания, е успял да прибере едно веществено доказателство от местопрестъплението.
— Извън доказателствата, открити от нашите хора?
— Точно така. Става въпрос за автомат руско производство.
Тримата насреща им подскочиха, сякаш ударени от електрически ток.
— Латиноамериканците от разсадника, с които са разговаряли в някакъв крайпътен бар преди нападението, видели двама души да свалят баскетболния кош на територията на обекта. Според тях те са разговаряли на непознат език, по всяка вероятност руски.
Директорът бавно огледа подчинените си, остави писалката и потърка брадичка.
Стоун го изчака да каже нещо и понеже той мълчеше, добави:
— Малко по-рано разговарях с един човек, когото вие познавате много добре.
— Кой е този човек?
— Живее в casa blanca.
— Ясно, продължавайте.
— Той ми обясни, че руснаците са завладели бизнеса с дрога в цялото западно полукълбо, измъквайки го от ръцете на мексиканците.
— Вярно е. На практика Карлос Монтоя и другите като него са извън бизнеса дори в собствената си страна.
— Но защо руските картели биха взривили бомба в парка „Лафайет“? — намеси се Ашбърн.
— Според президента руските картели и руското правителство са едно и също, поне що се отнася до политиката им към нас — каза Стоун и се извърна към директора. — Вие съгласен ли сте с подобно мнение?
Директорът замълча за момент, после колебливо кимна.
— Не бих го отрекъл. Но не виждам мотивите им за взривяването на проклетата бомба и за всичко останало.
— Може би искат да ни покажат на какво са способни — предположи Стоун.
— Не ми се вярва. Ами йеменската групировка, която пое отговорността?
— Евтина манипулация. Съгласен съм с вас, че руснаците едва ли са го направили само за да демонстрират възможностите си.
— Тогава за какво говорим?
— Преди много години прекарах известно време в Русия. Върнах се с твърдото убеждение, че тези хора са изключително хитри и никога не предприемат нещо без основателна причина. Фактът, че вече не са суперсила, съвсем не означава, че не се стремят отново да се превърнат в такава. Президентът е на същото мнение.
— Значи това е някакъв заговор, който има за цел да демонстрира амбициите им да се върнат на върха?
— Със сигурност не можем да изключим подобна версия. — Стоун скръсти ръце пред гърдите си и добави: — Но защо вие не изглеждате изненадан?
Директорът дори не трепна от директния въпрос.
— Току-що получихме резултатите от криминологичните тестове — вдигна лист хартия от масата той. — Субстанцията, която агент Чапман е открила на пода в онова държавно учреждение, отговаря на едно конкретно оръжие.
— Смазка за автомат „Кащан“ — обади се Чапман.
— Точно така.
— Значи наистина са стреляли от там.
— По всяка вероятност.
Изтекоха няколко секунди в напрегнато мълчание.
— Но има и друго, нали? — тихо каза Стоун.
Директорът гледаше унесено пред себе си, сякаш забравил, че в залата присъстват и други хора.
— Джон Кравиц — промълви той.
— Какво за него?
— Той също е посещавал Русия.