![Заливът на въздишките [calibre 2.85.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/2/zalivt-na-vzdishkite-calibre-2-85-0-download.jpg)
Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Пазителите #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Firmenname
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]». Краткое содержание книги:
— Червеноризецът не се ли запита какво, по дяволите, прави на някакъв остров в Тихия океан? – учуди се Райли.
Сойер поклати глава, вдигна проклетата половин чаша вино. Изпи я на един дъх.
— Не. Не можех да рискувам. Не можех да го взема на еднопосочно пътуване, а и времето ми…. Затова го пуснах.
— Пусна го? – повтори Дойл.
— Скъсах връзката. Просто го оставих да падне. Вече не е между живите. – Цветът, който храната бе върнала на лицето му, отново се оттече. – Кълнеш се никога да не използваш компаса за подобни неща, но аз го направих. Не е като да убиеш в бой, но аз просто го пуснах.
— Той е опрял пистолет в главата ти – припомни му Райли. – А и животът на Аника е висял на косъм.
— Знам. Знам това. Но…
— Мислиш си, че с голямата власт идва и голямата отговорност.
Той кимна към Райли.
— Чичо Бен е прав.
— Онзи от рекламата на ориза?
Сойер отново се засмя и се смя, докато се задъха.
— Господи, Саша, по-зле си и от Аника! Чичото на Питър Паркър. „Спайдърмен”. И това за отговорността е вярно. Не бях убивал човек, докато не ни нападнаха под водата онзи ден, но това си беше битка. А червеноризецът…
— Същото е – настоя Дойл. – Имал е оръжие, ти също. Използвал си всичко, за да спасиш Аника и себе си. Това е било твоя отговорност, братле.
— Не навреждай никому! – Бран изговори думите тържествено. – Моята свещена клетва. Никога не бях използвал дарбата си, за да навредя на друго човешко същество. Досега. И на мен ми тежи, но знам, че го направих за защита, за борба със злото.
— Прави сте. Не обичам да се бия и съм против убийството, но щях да съм мъртва, ти също. Нямаше те само секунди, така ми се стори – продължи Аника. – Бях толкова слаба и се молех да не се върнеш. Сърцето ми обаче казваше, че ще го направиш, защото ти си Сойер. Знаех също, че ще убият и двама ни. Чувствах го. Веднага щом този Малмон получеше каквото иска, Ядин щеше да ни убие по ужасен начин. И изведнъж ти се появи в аквариума при мен, под водата с мен. Знаех, че ще живеем, защото ти имаше куража и волята да постъпиш мъжки. Ако мислиш, че това е грешно, то тогава бъркаш. Ако някой мисли, че си се провалил, защото не си зачел клетвата си, значи е глупак!
— Добре казано! – Тъй като очите на Аника бяха пълни със сълзи, Райли се пресегна през масата за ръцете й. – Браво, Аника!
— Това ни тежи. – Саша се изправи, наля още половин чаша вино на Сойер. – На всички ни. Ние убихме хора. Човешки същества. И ни тежи.
— Умирането тежи повече – отбеляза Райли.
— Но най-лошото, по-лошо дори от това – продължи Саша, – щеше да е да се провалим. Ние сме пазителите – звездите са нашата сила и отговорност. Никой от нас не е нарушил клетвата си, нито е изгубил вярата си. Те ни наблюдават – богините, пазителките. Те наблюдават шестимата, които дойдоха от тях, и виждат, че ние използваме силата си, изпълняваме отговорностите си и вярваме в мисията си. Тъжно е да отнемеш живот, но ако ние изгубим живота си, това ще е провал. След този провал във всички светове ще настане мрак.
— Това ти ли беше? – попита Райли след кратко мълчание. – Или ясновидката в теб?
— По малко и от двете – Саша въздъхна шумно. – Откъдето и да идва, е истина. Има и още. – Тя се обърна към Сойер. – Съдейки от разказа ти и от онова, което ни описа Аника, ти си пътувал с пистолет, опрян в главата, и то след като си бил ранен, прободен и изтезаван. След което си прекъснал връзката с пътника си, което е било трудно за теб, но абсолютно необходимо, после си се върнал за Аника в аквариума. Това означава ли, че си я използвал като… фар?
— Да, може и така да се каже. Имах координатите на пещерата, но не и точното място, където беше Аника. Трябваше да се съсредоточа върху нея, да вляза вътре, за да я измъкна.
— При това бързо – продължи Саша. – После отново си пътувал дотук с нея. Това са три премествания в рамките на – колко? – деветдесет секунди?
— Там някъде.
— И това пътуване те е изтощило. Изгубил си много кръв, бил си провесен като овнешки бут и бит. И още по-лошо – вършели са го, докато си гледал как нараняват Аника, което е допълнително мъчение. Но си направил каквото трябва и си се върнал полужив. Права ли съм? – попита тя Бран.
— Да, добре го описа, макар да звучи ужасно.
— Именно! Затова не искам да слушам повече глупости по въпроса.
— Точно така! – подкрепи я Аника. После отпусна глава на масата и се разрида.
— О, не! Не плачи, не плачи, моля те! – Отчаян, Сойер я погали по косата, потърка я нежно по гърба. Когато се опита да я притегли върху скута си, установи, че няма сили. – Убиваш ме, Ани!
— Не, не, това са сълзи от щастие… – Тя се сгуши в него.