![Заливът на въздишките [calibre 2.85.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/2/zalivt-na-vzdishkite-calibre-2-85-0-download.jpg)
Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Пазителите #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Firmenname
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]». Краткое содержание книги:
— Ние сме тук, тук сме и си говорим. И те чувам да се смееш, макар че от това те боли, чувам те да се смееш!
Тя обсипа лицето му с леки целувки, притисна устни към неговите и просто се удави в него.
— Искате ли да се уедините? – предложи Райли.
— Де да можех! – промърмори Сойер. – Но още съм твърде слаб.
— Не се безпокой, пак ще правим секс. – Аника му се усмихна през сълзи. – Когато се излекуваш. Ще бъда много нежна, докато отново станеш силен.
Сойер не обърна внимание на дрезгавия смях на Дойл.
— Благодаря ти, Ани. Добре, никакви глупости повече. – Той вдигна виното си, загледа се в него. – Използвал съм правилно силата си, изпълнил съм дълга си. Но да продължа. Имаше още една причина да бързам, да направя каквото трябва. Малмон извика Бергер. Каза му да убие Саша. Искаше Бран ранен, но Саша мъртва. Искаше останалите да бъдат заловени живи, затова нареди на Трейк да дойде тук с хората си и да се погрижи за това, докато Бергер се занимава със Саша.
— Ти си заплаха за Нереза, фейд. – Под масата Бран я хвана за ръката. – Не може да наложи волята си върху теб, не може да отнеме силата ти и да си я присвои, както вярваше, че ще стане. Ти си се тревожил за всички нас – обърна се той към Сойер. – Но ние бяхме готови.
— Знаех, че Бергер ще си намери майстора, но въпреки това се безпокоях. Аквариумът се разклати. Така беше, нали? – попита той Аника. – И светлината… тя експлодира?
— Да. Тъкмо когато ти дойде за мен. Малмон хукна да бяга от светлината, но не беше достатъчно бърз.
— Докато ти си се връщал при Аника, ние се разправихме с Трейк и шайката му – продължи Райли. – Бяхме подготвени. Бран задейства верижната реакция на хълмовете, а тук ги очакваха още изненади. От тях не остана нищо… Когато раняваш с магия, болката е ужасна. Но ако решиш да убиваш, тя просто ги изтрива от лицето на земята. От тях не остава нищо.
— Никакви тела, от които да се отърваваме. Колкото и сурово да звучи – добави Дойл, когато Саша трепна.
— Прав си – каза тя. – Знам, че си прав. Бран и Райли вчера отидоха до пещерата. Трябваше да проверим и след разгорещен спор отиде Райли, а Дойл остана. Не можехме да рискуваме Бран да отиде сам, нито да ни остави тук незащитени. Затова…
— Нищо не беше останало – увери го Бран. – Пещерата е просто пещера. Във въздуха се усещаше нещо… тъмно, зловещо. Но съвсем слабо.
— Аз поръсих земята със сол, а Бран се погрижи за почистването.
— Значи, спечелихме този рунд. Трябва да се върнем към търсенето – каза Сойер. Трябва да действаме, преди тя да измисли как да ни нападне отново.
Саша отново взе виното си.
— Не.
— Как така „не”?
— Или се заемаме и шестимата, или не правим нищо. Докато не укрепнеш, няма да действаме.
— Мога да се справя с малко гмуркане! Още една доза от вълшебния тоник на Бран и ще мога да участвам и в триатлон!
Без да каже нищо, Дойл се наведе, тупна го леко по рамото. И пред очите на Сойер изскочиха искри.
— По дяволите!
— Щом не можеш да понесеш едно дружеско потупване, значи не си излекуван.
— Дружеско потупване! Друг път!
— Звездите са чакали векове – намеси се Бран. – Могат да почакат още няколко дни. Ще имаме нужда от теб, когато Нереза ни атакува отново.
— Ще се е възстановил, когато спре да го боли при секс – каза Аника.
— Добра отправна точка! – Райли вдигна бирата си. – Но за какъв секс точно говорим?
— И колко ще продължава – добави Дойл и Райли се ухили.
— Те се шегуват, Аника.
— Напълно сериозна съм. – Райли обърна глава към Дойл. – А ти?
— И аз. Дръж ни в течение, красавице.
— Добре. А когато Сойер се излекува, ще намерим Залива на въздишките. Трябва да е наблизо, защото ги чух отново.
— Какво? Кога?
— Когато ти ме върна. Не ги ли чу да въздишат, не ги ли чу да пеят?
— Аз… – Той се помъчи да си спомни. – Мислех, че си ти. Наистина чух нещо. Да, чух нещо!
— Аз също имам нещо – каза Райли. – Докато ти беше в изкуствено предизвиканата от Бран кома, успях да се поровя и открих някои неща.
— И сега ще ги споделиш с нас – подкани я Дойл.
— Открих ги точно преди Сойер да се събуди. Тъкмо щях да ви разкажа. Съществува легенда. Познавам човек, който познава друг, който я знае. Но човекът, който я знае, в момента отсъства и ще мога да се свържа с него чак след няколко дни. Междувременно правя собствено проучване. Както повечето легенди, и тази има няколко варианта, но онзи, който привлече вниманието ми, е свързан със Залива на въздишките на Стъкления остров.
— Интересно. – Бран се приведе напред. – Какво научи?
— Не много. Във версията, към която клоня, някога, много отдавна, заливът и островът са били свързани. Според легендата заливът се е преместил и може да се види само от малцина избрани.