Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Какво пък, по дяволите! Той отпи малко.

— Хубава е. – Отпи отново. – Много е хубава!

— Аз… смесих я с малко текила… с тяхно съгласие.

— Добро приятелче си ти! – Този път той я побутна със здравото си рамо. – Как върви проучването?

— Бавно. Признавам, че Дойл е страхотен преводач, но е припрян, освен това не знае кога да спре и да смени по­соката. Имахме малко спречкване по въпроса.

— Нима? Ти и Дойл? Да не повярва човек!

Тя завъртя очи.

— Той започна.

— Така казват всички.

Райли поклащаше разсеяно крака, разплисквайки мър­зеливо водата.

— Истината е, че това прекъсване – докато ти оздравееш – е добро за всички ни. Имахме нужда от него. Със Саша сме единодушни. То дава възможност на Бран да възстанови запасите си, а на нея – малко време да рисува. Аника също се нуждаеше от почивка, чисто физически. Те не само са я наранили, отнели са живеца й.

Студена ярост сви стомаха му.

— Знам. Ако не бяха мъртви…

— Да, разбирам те. Но живецът й се възвръща – нищо не е в състояние да помрачи настроението на Ани за дълго. Аз и Дойл минахме леко, но…

— Чакай малко! Ти беше простреляна. Забравих за това. Господи, Райли, теб те раниха във водата!

Тя се извърна, за да му покаже заздравяващата рана в горната част на ръката си – сега едва се забелязваше.

— Балсамът на Бран. Само ме одраска – макар да приз­навам, че болеше адски. Като си помисли човек… Мен одраскаха в ръката, теб улучиха в рамото.

— Защото не се опитваха да ни убият. Не са безмозъчни все пак.

— Целта им бе да изпаднем в паника и да ни омаломощят – съгласи се тя. – Въпреки това можеше да ни ранят по-сериозно. Замалко да унищожат хубавия ми водолазен костюм, добре че Бран се погрижи и за него. Но не успя да се погрижи за твоя, защото не знаем какво са направили с него. Аз обаче съм ти приготвила нов, когато отново из­лезем в морето.

— Повтарям – страхотно приятелче си! Като си говорим за нападателите ни… какво ли прави Нереза, майката на лъжите?

— Е, в Корфу доста пострада от нас.

— Сритахме божествения й задник.

— Всеки квадратен сантиметър от него. – Райли го туп­на лекичко с юмрук, преди да продължи: – И тогава тя привлече Малмон. Това беше добра стратегия, трябва да й се признае. Накара го да й свърши мръсната работа, а тя щеше да прибере звездите и да се сдобие с любовник – де­мон и роб.

— И въпреки това… – Той надигна чашата си. – Поред­ният провален опит.

— Да, и двата пъти плановете й се превърнаха в… канех се да кажа „дим”, но точната дума е „светлина”. Истината е, че Малмон не е свикнал с подобни игри.

— Малко ми е трудно да се съглася, като се има предвид състоянието ми в момента, но си права. Искаш ли да знаеш какво мисля аз?

Като смъкна леко слънчевите си очила, тя го погледна в очите.

— Да, и после ще видим дали е каквото мисля и аз.

— Преценката й не е била добра. Каквото и да му е сто­рила, в каквото и да го е превърнала, направила го е по-силен – видях го с очите си. Но е притъпила част от спо­собностите му. Той не се държеше умно, Райли, а е дявол­ски умен.

— Отново сме на едно мнение. Той си беше хванал ис­тинска русалка, а какво щеше да направи Малмон, когото ти и аз познаваме и мразим? Веднага щеше да се опита да осребри това. Като я е използвал да те пречупи, той е рис­кувал да я увреди или убие. Това не е умен ход. Трябвало е да я откара на някое скришно място, за да се занимае с нея по-късно, а теб да остави на Ядин. Ето какво щеше да направи предишният Малмон.