Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Сега обаче това нямаше значение. Демоните бяха навсякъде.
2
Сузана погледна маршрутната карта и видя, че зелената точка, обозначаваща местонахождението им, сега се намира на половината разстояние между Кендълтън и Райлиа, следващата спирка на Блейн. „Само че кой ще спре?“ — запита се тя.
Обърна се към Еди. Погледът му още беше насочен към тавана на вагона на бароните. Тя го проследи и видя квадрат, който можеше да е само капак (макар че когато си имаш работа с футуристичен боклук като говорещ влак, може би трябва да го наречеш люк или дори нещо още по-умно). На капака имаше грубовата рисунка, която показваше човек, излизащ през отвора. Сузана се опита да си представи как би изпълни указанията й изскочила през люка при скорост хиляда и триста километра в час. Във въображението й се появи мимолетен, но ясен образ на женска глава, откъсната от врата като цвете с прекършено стебло. Видя как главата се изтъркаля към дъното на вагона, сетне изчезна в мрака. Очите бяха изцъклени.
Прогони видението колкото се може по-бързо. И без това люкът на тавана сигурно беше заключен. Не мислеше, че ще се спасят, дори да затрудняха Блейн с някоя гатанка.
— Съжалявам, но ти говориш като обикновено бледолико гадно копеле, скъпи — каза тя с глас, който не беше съвсем на Дета Уокър. — Нямам доверие на механичния, ти задник.
Джейк подаде окъсаната книга с гатанки на Стрелеца, сякаш искаше да се отърве от отговорността да я носи. Сузана знаеше как се чувства хлапето. Все едно гневът им бе написан на онези зловещи, многократно прелиствани страници. И тя не искаше да я носи.
— Роланд! — прошепна Джейк. — Искаш ли книгата?
— Нигата — повтори Ко, поглеждайки Стрелеца.
После захапа книгата, изтръгна я от ръката на Джейк и протегна необикновено дългата си шия към Роланд, предлагайки му „Що е то?“
Стрелецът се втренчи в книгата. Лицето му беше унесено и загрижено. Сетне поклати глава.
— Още не.
После се загледа в маршрутната карта. Блейн нямаше лице, затова картата трябваше да им служи за ориентир. Проблясващата зелена точка се приближаваше до Райлиа. Сузана се зачуди какъв ли е пейзажът, покрай който минаваха, и реши, че всъщност не иска да знае. Не и след онова, което видяха, докато напускаха Луд.
— Блейн! — извика Роланд.
— Може ли да ни оставиш насаме? Трябва да обсъдим нещо.
„Ти си луд, ако мислиш, че ще го направи.“ — помисли Сузана, но влакът отговори нетърпеливо:
— ДА, СТРЕЛЕЦО. ЩЕ ИЗКЛЮЧА ВСИЧКИТЕ СИ СЕНЗОРИ ВЪВ ВАГОНА НА БАРОНИТЕ. КОГАТО СЪВЕЩАНИЕТО ВИ СВЪРШИ И СТЕ ГОТОВИ С ГАТАНКИТЕ, ЩЕ СЕ ВЪРНА.
— Да. Има си хас — измърмори Еди.
— КАКВО КАЗА, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК?
— Нищо. Говорех си сам, това е всичко.
— ЗА ДА МЕ ИЗВИКАТЕ, САМО ДОКОСНЕТЕ МАРШРУТНАТА КАРТА. КОГАТО Е ЧЕРВЕНА, СЕНЗОРИТЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ. ЩЕ СЕ ВИДИМ ПО-КЪСНО — рече Блейн, после добави. — ЗЕХТИН, НЕ РИЦИНОВО МАСЛО.
Правоъгълната маршрутна карта изведнъж стана толкова яркочервена; че Сузана не можеше да я гледа, без да присвие очи.
— Зехтин, не рициново масло — повтори Джейк. — Какво означава това?
— Няма значение — отговори Роланд. — Не разполагаме с много време. Влакът бързо се приближава към крайната си точка, независимо дали Блейн е с нас или не.
— Не вярваш, че го няма, нали? — попита Еди. — Коварен тип като него със сигурност наднича отнякъде.
— Много се съмнявам — каза Роланд и Сузана се съгласна с него. — Нали чу колко се развълнува от идеята отново да отгатва гатанки?
— И е адски самоуверен — добави младата жена. — Не очаква, че ще има неприятности с нас.
— Мислиш ли, че ще успеем да го затрудним? — обърна се Джейк към Стрелеца.
— Не знам. Играта ще бъде честна… Но поне съм я играл и преди. Всички сме я играли — в един или друг смисъл. Пък и имаме това — отговори Роланд и кимна към книгата. — Тук действат големи сили и не всички са насочени да ни отблъскват от Кулата.
Сузана го чу, но мислите й бяха съсредоточени върху Блейн, който бе изчезнал и ги бе оставил сами, като дете, затворило очи, за да се скрият приятелчетата му. Пък и не бяха ли такива — другарчета в игрите на Блейн. Мисълта беше по-неприятна от образа, който се появи във въображението й, докато се опитваше да си представи как би могла да се промъкне през люка.
— Какво ще правим? — попита Еди. — Сигурно имаш някаква идея, инак нямаше да го отпратиш.