Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— СУЗАНА? ТАМ ЛИ СИ, МАЛКА КАУБОЙКЕ?
Отново я дразнеше, но този път някак добродушно. Блейн можеше да бъде очарователен, когато получеше онова, което искаше, също като разглезено дете.
— Да, тук съм и чуй моята гатанка. Четирима братя вечно се гонят и никога не се стигат. Що е то?
Чу се особено изщракване, сякаш Блейн имитираше човек, който чатка с език по небцето си. Последва кратко мълчание, после, съвсем не толкова весело както преди, той отговори:
— КОЛЕЛАТА НА КОЛАТА, РАЗБИРА СЕ. ФАСУЛСКА РАБОТА. АКО И ДРУГИТЕ ВИ ГАТАНКИ СА ТАКИВА, МНОГО ЩЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЪМ ЗАПАЗИЛ ЖИВОТА ВИ, МАКАР И ЗА КРАТКО ВРЕМЕ.
Маршрутната карта блесна — този път не в червено, а в розово.
— Не го ядосвайте — замоли малкият Блейн. Всеки път, когато той заговореше, Сузана си представяше изпотено, дребно, плешиво човече, за което всяко движение беше мъчение. Гласът на Големия Блейн се разнасяше отвсякъде, но този на неговия близнак — само от определено място — от високоговорителя на тавана. — Моля ви, не го ядосвайте. Енергията му вече привършва и компенсаторите едва издържат. Релсата е в много по-лошо състояние, откакто за последен път минахме по този път.
Сузана, която имаше опит с друсащи тролеи и мотриси, не усещаше нищо — пътуването беше така плавно, както когато потеглиха от Гарата на Луд, но вярваше на малкия Блейн. Предполагаше, че ако усетят сътресение, това ще бъде последното, което ще почувстват.
Роланд я сръга с лакът и я върна към действителността.
— Благодаря, Блейн-сай — каза тя и три пъти докосна гърлото си с дясната ръка. Така бе направил Стрелецът, когато започна да говори с леля Талита.
— БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА УЧТИВОСТТА — рече Блейн. Гласът му пак звучеше весело. Сузана предположи, че това е добър знак, макар веселото му настроение да беше за нейна сметка. — НО АЗ НЕ СЪМ ЖЕНА. АКО ИМАМ НЯКАКЪВ ПОЛ, ТОЙ Е МЪЖКИ.
Сузана погледна Роланд в недоумение.
— За мъжете се използва лявата ръка. И докосваш гърдите си.
Показа й как да го направи.
— Аха.
Стрелецът се обърна към Джейк. Момчето стана, остави Ко на седалката (което се оказа безсмислено, защото зверчето веднага скочи и хукна след него) и насочи вниманието си към Блейн.
— Здравей, Блейн. Аз съм Джейк, син на Елмър.
— КАЖИ СИ ГАТАНКАТА.
— Тича, но не върви, има уста, но не говори, има легло, но не спи, има глава, но не плаче. Що е то?
— НЕ Е ЛОША! НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СУЗАНА ЩЕ ВЗЕМЕ ПРИМЕР ОТ ТЕБ, ДЖЕЙК, СИН НА ЕЛМЪР. ОТГОВОРЪТ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ОЧЕВИДЕН ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ИМА МАЛКО МОЗЪК В ГЛАВАТА СИ, НО НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО, ТОВА Е РЕКАТА.
— Благодаря, Блейн-сай, ти отговори вярно.
Джейк докосна три пъти гърдите си с лявата си ръка и седна. Сузана го прегърна и стисна рамото му. Момчето я погледна с благодарност.
Роланд се изправи и рече:.
— Хайл, Блейн.
— ХАЙЛ, СТРЕЛЕЦО.
Гласът на Блейн отново беше весел… вероятно заради поздрава. Сузана го чуваше за пръв път. „Какво ли е това «хайл»“ — зачуди се тя. Сети се за Хитлер и това я накара да се замисли за самолета, който бяха видели преди Луд. Джейк твърдеше, че е немски. В него имаше мумия на някакъв мъж.
— КАЖИ СИ ГАТАНКАТА, РОЛАНД, И ДАНО ДА БЪДЕ ХУБАВА.
— Хубавите дела красят човека. Ето я — кое е това животно, което заран ходи на четири крака, по пладне на два, а вечер на три?
— НАИСТИНА Е ХУБАВА — позволи си да отбележи Блейн. ЛЕСНА, НО ХУБАВА. ОТГОВОРЪТ Е ЧОВЕКЪТ. КАТО БЕБЕ ПЪЛЗИ НА РЪЦЕ И КРАКА, КАТО ВЪЗРАСТЕН ХОДИ НА ДВА КРАКА, А КОГАТО ОСТАРЕЕ, СИ ПОМА ГА С БАСТУН.
Гласът му изразяваше самодоволство и Сузана изведнъж установи интересен факт — мразеше този високомерен убиец. Ненавиждаше Блейн, независимо дали беше машина или някакво същество. Хрумна й, че щеше да изпитва същото, дори ако той не застрашаваше живота им с това глупаво състезание.
Роланд обаче съвсем не изглеждаше смутен.
— Благодаря, Блейн-сай, ти отговори вярно.
Седна, без да докосва гърдите си, и погледна Еди, който излезе на пътеката между седалките.
— Какво става, мой човек? — попита той.
Роланд изтръпна и поклати глава, закривайки очи с осакатената си дясна ръка. Блейн мълчеше.
— Блейн? Там ли си?
— ДА, НО НЕ СЪМ В НАСТРОЕНИЕ ЗА ГЛУПОСТИ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК. КАЖИ СИ ГАТАНКАТА. ПОДОЗИРАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ТРУДНА ВЪПРЕКИ ГЛУПАВОТО ТИ ПОЗЬОРСТВО. ОЧАКВАМ Я С НЕТЪРПЕНИЕ.
Младежът погледни Роланд, който му махна, сякаш го подканяше: „Казвай! В името на баща си, говори!“ — и се вторачи в маршрутната карта, където зелената точка току-що бе минала Райлиа. Сузана се досети какво мисли Еди — Блейн вече бе разбрал, че се опитват да проверят способностите му с разнообразни гатанки и го приемаше радушно.