Магьосникът

— ТОВА Е СУЕВЕРИЕ, КОЕТО НЕ Е ПОДКРЕПЕНО ОТ ФАКТИ — заяви Блейн. — СТРУВА МИ СЕ МНОГО ГЛУПАВО.

— Разбира се, че е суеверие — съгласи се Стрелецът, — но ще се учудиш, ако ти кажа колко точно загадките предричаха каква ще бъде реколтата. Например: каква е разликата между папата и житницата?

— ЗАГАДКАТА ТИ Е БАНАЛНА, ПРИ ТОВА НЕ Е ИНТЕРЕСНА — каза Блейн, но все пак изглеждаше доволен, че „играта“ е започнала. — ПЪРВОТО Е НЕЧИЯ КРЪВНА РОДНИНА, ВТОРОТО — НЕЧИЙ ХАМБАР.2 ЗАГАДКАТА Е ОСНОВАНА НА ФОНЕТИЧНО СЪЗВУЧИЕ. ЗНАМ ЕДНА ПОДОБНА. ЗАДАВАТ Я НА НИВОТО, КЪДЕТО СЕ НАМИРА И БАРОНСТВОТО НА НЮ ЙОРК. СЛУШАЙ ВНИМАТЕЛНО: КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОТКАТА И СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ?

Джейк възбудено се провикна:

— Знам отговора — каза ни го учителят по английски. Лапите на котката завършват с нокти, а в сложното изречение подчиненото завършва с пауза.3

— ПРАВИЛНО — съгласни се Блейн. — МНОГО ГЛУПАВА ГАТАНКА.

— За пръв път съм съгласен с теб, приятел — обади се Еди.

— РАЗКАЖИ МИ ОЩЕ НЕЩО ЗА СЪСТЕЗАНИЯТА ПО ОТГАТВАНЕ НА ГАТАНКИ В ГИЛЕАД, РОЛАНД. ТЕМАТА ЖИВО МЕ ИНТЕРЕСУВА.

— По време на панаирите на широката и на пълната земя, в Залата на предците, която отваряха специално за случая, по пладне се събираха между шестнайсет и трийсет души участници в надпреварата. Само през тези два дни от годината хората от простолюдието — търговци, земеделци и скотовъдци — се допускаха в залата на дедите, ето защо те не пропуснаха да се възползват от случая.

Стрелецът говореше бавно, погледът му сякаш беше отправен в миналото. Джейк си помисли, че вече беше виждал подобна изражение на лицето му в предишния си живот, когато Роланд разказваше как с приятелите си Кътбърт и Джейми веднъж се скрили на балкона на същата зала, за да наблюдават някакъв ритуален танц.

„Мартин седеше редом с родителите ми — разказваше тогава Стрелецът. — Познах ги, въпреки че се намирах далеч от тях… щом майка ми затанцува с Мартин, останалите се отдръпнаха да ги наблюдават, а когато танцът свърши, бурно ги аплодираха. Ала стрелците не ръкопляскаха.“

Момчето любопитно изгледа Роланд и отново се запита откъде е дошъл този странен, затворен в себе си човек… и по каква причина.

— По средата на залата поставяха голяма бъчва — продължи обясненията си Стрелецът, — където всеки състезател хвърляше късчета от дървесна кора с написани върху тях гатанки. Много бяха известни, защото претендентите ги бяха научили от родителите и от дядовците си, или от книгите, но имаше и нови, специално измислени за случая. Трима арбитри, единият от които задължително беше стрелец, проверяваха гатанките, преди да ги прочетат на глас, и ги допускаха до състезанието само ако не бяха подвеждащи.

— ДА, ОТГОВОРЪТ НА ГАТАНКАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛОГИЧЕН — съгласи се компютърът.

— После състезанието започваше — продължи Роланд и едва забележимо се усмихна, като си припомни онези отдавна отминали дни, когато самият той беше на възрастта на Джейк.