Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Могат да те нарека безчувствена, празноглава, глупава, надменна машина. Мога да те нарека тъпо, лишено от разум създание, безчувствено като път.
— ПРЕСТАНИ!
Роланд продължи да говори спокойно и уверено, без да обръща внимание на Блейн:
— За съжаление не съм в състояние да те засегна, защото си само една машина.
— АЗ СЪМ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНА…
— Не мога да те нарека педераст, защото нямаш задник, та да те чукат. Не мога да те назова най-долния от всички отвратителни просяци, които някога са пълзели в канавката на най-мръсната улица в света, защото дори този просяк е по-достоен от теб; нямаш колене, за да пълзиш или да паднеш ма тях, тъй като ти е чужда онази човешка слабост, наречена „милосърдие“. Не мога дори да кажа, че си чукал майка си, защото никога не си я имал.
Роланд замълча за миг, а спътниците му затаиха дъх. Мълчанието на Блейн беше потискащо и зловещо като затишие преди буря.
— Ала мога да те нарека долен предател, който е позволил на единственото си близко същество да се самоубие; мога да заявя, че си страхливец, който с удоволствие изтезава глупците и избива невинни хора; мога да кажа, че си само едно обезумяло механично чудовище, което…
— ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА МЛЪКНЕШ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕЗАБАВНО ЩЕ УБИЯ ВСИЧКИ ВИ!
Очите на Роланд гневно пробляснаха, сякаш лумнаха синкави огньове. Еди машинално отскочи назад. Като в просъница Стрелецът чу как Сузана и Джейк ужасено възкликнаха.
— Убий ме, щом искаш, но не ми заповядвай! — яростно изкрещя той. — Забравил си лицата на онези, които са те създали! Убий ни или млъкни и слушай какво ще ти кажа аз
Роланд от Гилеад, аз — Стрелецът и властелинът на древните земи! Скитах дълги години и изминах хиляди километри, но не за да слушам детинското ти бръщолевене. Разбра ли? А сега ще изслушаш МЕН.
Настъпи напрегната тишина. Всички бяха затаили дъх. Роланд стоеше с гордо вдигната глава и стискаше ръкохватката на револвера.
Сузана Дийн неволно се усмихна, сетне машинално докосна устните си, както жена докосва новата си шапка, за да провери дали е на мястото си. Предчувстваше, че е на прага на смъртта, ала не изпитваше страх, а гордост. Крадешком извърна очи към Еди и забеляза, че младежът смаяно се усмихва и не откъсва поглед от Стрелеца. Лицето на Джейк беше като отворена книга — момчето с обожание наблюдаваше своя идол. След миг настойчиво промълви:
— Хайде, Роланд, кажи му всичко!
— Съветвам те да го изслушаш, Блейн — намеси се Еди. На нашия приятел хич не му пука. Ненапразно му викат „бясното куче от Гилеад“.
В продължение на няколко секунди, които се сториха безкрайни на пътешествениците, Блейн запази мълчание, сетне попита:
— НАИСТИНА ЛИ ТЕ НАРИЧАТ ТАКА, РОЛАНД, СИНЕ НА СТИВЪН?
— Кой знае? — промълви Стрелецът, без да променя позата си. Изглеждаше така, сякаш висеше във въздуха над черните хълмове.
— ПРИТРЯБВАЛИ СТЕ МИ, СЛЕД КАТО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА МИ ЗАДАВАТЕ ГАТАНКИ — заяви Блейн. Тонът му беше капризен като на дете, което умира за сън, защото режимът му е бил нарушен.
— Не съм казал нищо подобно — поправи го Роланд.
— НИМА? НЕ РАЗБИРАМ. АНАЛИЗЪТ НА ГЛАСА ТИ ПОТВЪРЖДАВА РАЦИОНАЛНОСТТА НА КАЗАНОТО. МОЛЯ, ОБЯСНИ.
— Заяви, че искаш незабавно да ти кажем някоя гатанка. Именно това ти отказах. Беше нетърпелив, което направи поведението ти недостойно.
— НЕ РАЗБИРАМ.
— Държа се грубо. Това разбираш ли?
Блейн дълго мълча, очевидно размишляваше. Накрая заяви:
— МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ, АКО МОИТЕ ДУМИ СА ТИ СЕ СТОРИЛИ ОБИДНИ.
— Приемам извинението ти. Но имаме много сериозен проблем.
— КАКЪВ?
В гласа на Блейн се прокрадваше неувереност, което не изненада Роланд. В продължение на столетия компютърът се беше сблъсквал само с невежеството, предразсъдъците, безразличието или угодничеството на човеците. Дори да е ставал свидетел на смели постъпки, то е било много отдавна.
— Върни стените и ще ти обясня. — Роланд отново се настани на креслото, сякаш спорът беше приключил и вече не го заплашваше мигновена смърт.