Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Продължаваше часове наред. Състезателите се строяваха в редица в центъра на залата. Мястото на всеки се определяше чрез жребий и тъй като беше по-изгодно да си последен, всеки се надяваше да изтегли по-голямо число, макар победителят да беше длъжен да отговори правилно поне на една загадка.
— РАЗБИРА СЕ.
— Всеки мъж или жена (сред най-добрите състезатели в Гилеад имаше и жени) се приближаваше до бъчвата, изтегляше парченце кора с написаната върху него гатанка и го предаваше на водещия. Той прочиташе текста и ако претендентът не отгатнеше за три минути, засичани по пясъчния часовник, напускаше състезанието.
— И СЛЕДВАЩИЯТ В РЕДИЦАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ОТГАТВА СЪЩАТА ГАТАНКА, ТАКА ЛИ?
— Да.
— СЛЕДОВАТЕЛНО Е ИМАЛ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ.
— Да.
— ЯСНО. БИЛО Е НАПРАВО ЖЕСТОКО.
— Жестоко ли? — намръщи се Роланд.
— Иска да каже, че е било забавно — поясни Сузана.
Стрелецът сви рамене.
— Навярно е било забавно за зрителите, но участниците го приемаха съвсем сериозно и често след края на състезанието и връчването на наградата избухваха спорове и дори юмручни схватки.
— КАКВА БЕШЕ НАГРАДАТА?
— Най-голямата гъска в баронството. И всяка година я получаваше моят учител Корт.
— СИГУРНО МНОГО ГО Е БИВАЛО В ОТГАТВАНЕТО — заяви Блейн и в гласа му се долови уважение към непознатия учител. — ЖАЛКО, ЧЕ НЕ Е ТУК.
„Де да беше“ — помисли си Роланд, а на глас изрече:
— А сега ще ти кажа какво предлагам.
— СЛУШАМ ТЕ С ОГРОМЕН ИНТЕРЕС, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.
— Нека часовете до края на пътуването да бъдат нашият панаир. Няма да ни караш да отгатваме загадки, защото целта ти е да научиш от нас нови, неизвестни за теб.
— ПРАВИЛНО.
— И без това едва ли ще разгадаем повечето от тях — продължи Стрелецът. — Сигурен съм, че знаеш такива, които биха затруднили дори Корт. — Изобщо не беше сигурен, но след като блъфът му се беше оказал успешен, сега беше време да се „подмаже“ на Блейн.
— РАЗБИРА СЕ — съгласи се компютърът.
— Предлагам вместо гъска като награда да ни пощадиш живота. Ще ти задаваме гатанки, докато пътуваме към Топика. Ако до пристигането на крайната гара отгатнеш всички без изключение, ще ни убиеш, както възнамеряваше. Това ще бъде твоята гъска. Но ако се затрудниш, ще ни закараш до Топика и ще ни освободиш, за да продължим пътешествието си — все едно, че ще получим нашата гъска.
Блейн мълчеше.
— Разбра ли условието?
— ДА.
— Съгласен ли си?
Компютърът не отговори. Еди седеше като на тръни, стискаше ръката на Сузана и се взираше в тавана. Младата жена докосна корема си със свободната си ръка и си помисли за тайния плод, който растеше вътре. Джейк милваше зверчето, като внимаваше да не докосва местата, където козината на Ко беше сплъстена от кръв.
Чакаха, докато Блейн — истинският Блейн, останал да води псевдоживот в подземията на града, чийто жители беше убил, да обмисли предложението на Роланд.
— СЪГЛАСЕН СЪМ — най-сетне обяви компютърът. — АКО ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКИТЕ ВИ ГАТАНКИ, ЩЕ ВИ ОТВЕДА НА ПОЛЯНАТА, КЪДЕТО СВЪРШВА ПЪТЯТ. СЛУЧИ ЛИ СЕ ДА НЕ УСПЕЯ ДА ОТГАТНА НЯКОЯ, ЩЕ ВИ ПОЩАДЯ И ЩЕ ВИ ЗАКАРАМ В ТОПЕКА, ОТКЪДЕТО ЩЕ ПРОДЪЛЖИТЕ ПОХОДА СИ КЪМ ТЪМНАТА КУЛА. ПРАВИЛНО ЛИ СЪМ РАЗБРАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ТИ?
— Да.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ, ДЖЕЙК ОТ НЮ ЙОРК.
— СЪГЛАСЕН СЪМ. КО ОТ СРЕДНИЯ СВЯТ.
Когато чу името си, животинчето любопитно вдигна глава.
— ВИЕ СТЕ КА-ТЕТ — ЕДНО ЦЯЛО, СЪСТАВЕНО ОТ ОТДЕЛНИ ЧАСТИ. АЗ СЪЩО. ЩЕ ПРОВЕРИМ ЧИЙ КА-ТЕТ Е ПО-СИЛЕН.
Настъпи тишина, която се нарушаваше от равномерното бучене на двигателите. Влакът се носеше през ужасяващата пустош към Топика, където свършваше Средният свят и започваше Крайният.
— ХВЪРЛЯЙТЕ МРЕЖИТЕ, ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ! НЕКА СЪСТЕЗАНИЕТО ЗАПОЧНЕ.
ПЪРВА ЧАСТ: ГАТАНКИ
ПЪРВА ГЛАВА. ПОД ДЕМОНСКАТА ЛУНА (I)
1
Град Кендълтън представляваше отровена и ярко осветена развалина, но не бе мъртъв. Въпреки че бяха изминали векове, тук пулсираше странен живот — бавно пълзящи бръмбари с размери на костенурки, птици, които приличаха на малки безформени дракони, и няколко препъващи се робота, влизащи и излизащи от разрушените сгради като възкръснали мъртъвци от неръждаема стомана. Сглобките им скърцаха, а очите им проблясваха.
— Покажи си пропуска, друже! — извика един, който от двеста тридесет и четири години седеше в ъгъла на фоайето на хотел „Травълърс“.