Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Богатият му интелект, съчетан с дългите периоди на самота и принудително бездействие, може да са го направили по-човечен, отколкото самият той предполага. И точно в това ми е надеждата. Първо, трябва да открием слабите и силните му места. Къде е сигурен в играта и къде не е. Гатанките не означават, че онзи, който ги задава, е умен, а подсказват слабите места на отговарящия.
— А Блейн има ли слабости? — попита Еди.
— Ако няма, ще умрем — отговори Роланд.
— Харесва ми начина, по който ни успокояваш в трудни моменти — усмихна се Еди. — Това е едно от множеството ти очарователни качества.
— Ще му зададем по четири гатанки — каза Стрелецът. — Лесна, не толкова лесна, трудна и много трудна. Убеден съм, че ще отговори и на четирите, но ще слушаме как отговаря. Еди кимна и Сузана почувства лека надежда. Струваше й се, че това е правилният подход.
— После пак ще го отпратим и ще поговорим — продължи Роланд. — Може би ще ни хрумне какво още да направим. Първите гатанки може да са откъдето и да е, но въз основа на разказа на Джейк за книжарницата, отговорът, който всъщност ни е нужен, трябва да е в книгата, не в моите спомени от състезанията по гатанки.
— Въпросът — каза Сузана.
Стрелецът учудено я погледна.
— Търсим въпрос, а не отговор — допълни тя. — Този път отговорите могат да предизвикат смъртта ни.
Роланд кимна. Изглеждаше озадачен — дори отчаян — и Сузана се страхуваше от това негово изражение. Но този път, когато Джейк му подаде книгата. Стрелецът я взе. Задържа я за миг (избелялата, но все още пъстра книжка изглеждаше странно в големите му, загорели от слънцето ръце… особено в дясната, без двата пръста), сетне я даде на Еди.
— Ти си лесна — обърна се той към нея.
— Може би — усмихна се младата жена. — И все пак не е много учтиво да кажеш това на една жена.
Стрелецът погледна Джейк.
— Ти ще бъдеш втори. Ще кажеш малко по-трудните гатанки. Аз ще бъда трети. Ще говориш последен, Еди. Избери някоя гатанка от книгата.
— Трудните са към края — обади се Джейк.
— Но внимавай да не е някоя от твоите тъпотии — продължи Стрелецът. — Това е въпрос на живот и смърт. Времето за глупости мина.
Еди го погледна — един Господ знаеше какви гадости бе извършил Роланд, за да стигне до заветната си Кула — и се запита дали Стрелецът има представа колко обидно беше презрителното предупреждение да не се държат като деца, да не се хилят и шегуват, когато животът им е в опасност.
Отвори уста да каже нещо смешно и същевременно язвително, забележка от онези, които вбесяваха брат му Хенри, но се отказа. Може би старият Роланд имаше право — крайно време беше да забрави тъпите си шеги и да се държи като възрастен.
3
След още три минути обсъждане и бързо прелистване на „Що е то?“ (книгата прелистваха Еди и Сузана, защото Джейк вече бе решил каква гатанка да зададе на Блейн), Роланд отиде в предната част на вагона и сложи длани върху блестящия правоъгълник. Маршрутната карта мигновено се появи. Макар че движението не се усещаше, тъй като сега вагонът беше затворен, зелената точка беше още по-близо до Райлиа.
— Е, РОЛАНД, СИН НА СТИВЪН! — каза Блейн. Гласът му прозвуча почти щастливо. — ГОТОВ ЛИ Е ВАШИЯТ КА-ТЕТ? ЩЕ ЗАПОЧВАМЕ ЛИ?
— Да. Сузана от Ню Йорк ще бъде първа. — Роланд се обърна към нея, понижи тон и рече: — Не е нужно да излизаш напред като нас заради краката ти, но трябва да говориш с уважение и да се обръщаш към него на име. Ако — когато отговори правилно на гатанката ти, кажи: „Благодаря, Блейн-сай, ти отговори вярно.“ После на пътеката между седалките ще излезе Джейк и ще каже своята гатанка. Разбрахме ли се?
— Ами ако Блейн отговори грешно или изобщо не отговори?
Роланд мрачно се усмихна.
— Мисля, че в момента не бива да се тревожим за това. — Отново повиши тон. — Блейн, чуваш ли ме?
— ДА, СТРЕЛЕЦО.
Роланд пое дълбоко въздух.
— Започваме.
— ОТЛИЧНО!
Стрелецът кимна на Сузана. Еди стисна едната й ръка, а Джейк потупа другата. Ко я гледаше като омагьосан със златистите си очи.
Тя нервно им се усмихна, сетне погледна маршрутната карта.
— Здравей, Блейн.
— ЗДРАВЕЙ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.
Сърцето й биеше силно, мишниците й бяха изпотени и имаше нещо, което бе установила още в първи клас — беше й трудно да започне. Да застане пред съучениците си и първа да изпее песничка, да разкаже шега или как е прекарала лятната ваканция… или някоя гатанка. Бе избрала гатанката от шантавото есе на Джейк Чеймбърс. Беше им го издекламирал почти дословно по време на дългия разговор, след като оставиха възрастните хора в Ривър Кросинг. В есето, озаглавено „Моето разбиране за истината“, имаше две гатанки. Еди не че бе казал едната на Блейн.