Магьосникът

Маршрутната карта се обагри в яркочервено. Еди се обърна към Стрелеца. Роланд се престори на невъзмутим, но миг преди това младежът зърна нещо ужасно — мимолетно изражение на пълна безнадеждност. Никога не бе го виждал, дори когато Роланд умираше от ухапванията на чудовищните омари, нито когато беше насочел револвера срещу него, или когато Гашър бе пленил Джейк.

— Какво ще правим сега? — попита Джейк. — Още гатанки ли ще задаваме?

— Мисля, че едва ли ще постигнем желания резултат. Блейн сигурно знае хиляди гатанки, вероятно милиони, и това е лошо. Но още по-лошо е, че знае как да ги отгатва… — каза Стрелецът, после се обърна към Еди и Сузана, които пак седяха прегърнати, и попита. — Имам ли право? Съгласни ли сте?

— Да — отговори тя, а младежът неохотно кимна.

— Е, и? — попита Джейк. — Какво ще правим, Роланд? Трябва да има начин да се измъкнем от това… нали?

„Излъжи го, негоднико“ — Еди се опита да изпрати телепатично съобщение на Роланд.

Стрелецът вероятно го долови и се подчини. Докосна Джейк с осакатената си ръка и разроши косата му.

— Мисля, че винаги има начин. Въпросът е дали ще имаме време да намерим подходящата гатанка. Той каза, че пътуването по този маршрут продължава по-малко от девет часа…

— Осем часа и четирийсет и пет минути — прекъсна го момчето.

— Не е много. Вече измина един час.

— И ако картата отчита правилно, вече сме на половината път до Топика — с напрегнат глас каза Сузана. — Може би нашият механичен приятел ни лъже за продължителността на пътуването.

— Възможно е — съгласи се Роланд.

— И какво ще правим? — повтори Джейк.

Стрелецът си пое дълбоко въздух, задържа го и го изпусна.

— Известно време само аз ще му задавам гатанки. Ще избера най-трудните, които си спомням от дните на младостта си. А когато се приближим до Топика, ако не сме успели да затрудним Блейн, ти ще му зададеш последните гатанки от книгата. Най-трудните. — Стрелецът разсеяно потърка лицето си и погледна скулптурата от лед, която вече се беше стопила до неузнаваем образ. — Продължавам да мисля, че отговорът е в книгата. Защо инак Джейк бе привлечен към нея, преди да се върне на този свят?

— А ние? — попита Сузана. — Какво да правим ние с Еди?

— Мислете — отговори Роланд. — Мислете, в името на бащите си.

— Не стрелям с ръката си — промълви младежът. Изведнъж се почувства някак странно. Бе изпитал същото, когато видя ключа в парчето дърво, но все пак чувството беше съвсем различно.

Роланд го изгледа и промълви:

— Да, това е истината. Стрелецът стреля с ума си. Какво измисли?

Нищо. Можеше да добави още нещо, но изведнъж се намеси чудатият обрал спомен: Роланд беше приклекнал до Джейк, край незаплените съчки. Този път беше ред на момчето да запали огъня. Драскаше кремъка и огнивото и се опитваше да лапали огън. Искра подир искра проблясваха и угасваха в мрака. Роланд му каза, че постъпва глупаво.