Градина на желанията [необработен]

През два-три месеца той заминаваше за Лос Анд-желис да инспектира ресторанта си в града. Неизменно оставаше поне една нощ, за да купонясва с бившите си състуденти от Калифорнийския университет. Връщаше се щастлив, в приповдигнато настроение, което се изпаряваше, щом поискаше да прави секс -очевидно тя не можеше да се мери с момичетата, с които беше преспал в Лос Анджелис. Навремето, много отдавна, и Сидни беше като тези момичета. И харесваше опасни мъже... също като майка си - една от многото причини да напусне Баскъм само с раница и няколко снимки на майка си.

Бей излезе в коридора и прошепна:

— Готова съм.

Сидни коленичи и прегърна дъщеря си. Малката вече беше петгодишна и достатъчно голяма да разбира какво става в дома й. Сидни се опитваше да я защи-

ти от Дейвид и по негласно споразумение той не посягаше на малката, докато майка й му играеше по свирката. Сидни обаче се страхуваше, че дава лош пример на дъщеря си. В Баскъм бе скучно и провинциално, но безопасно; струваше си да се върне в омразното градче, за да осигури на Бей спокоен живот. Тя се взе в ръце, преди отново да заплаче, и прошепна:

- Хайде, съкровище.

Навремето беше специалистка по бягствата. Само че тогава не познаваше Дейвид. Сега толкова се страхуваше от него, че дъхът й спираше.

От Северна Каролина замина право за Ню Йорк, където щеше да е незабележима и никой нямаше да я мисли за странна, където името Уейвърли не означаваше нищо. Заживя под наем с актьори, които я използваха да усъвършенстват южняшкия си акцент, докато тя се стараеше да се отърве от него. След година отпраши за Чикаго с крадец на коли, който изкарваше добри печалби от далаверите. По-късно го спипаха, Сидни взе парите му, пресели се в Сан Францис-ко и остана там около година... Страхуваше се той да не я намери, затова се прекръсти на Синди Уоткинс, вземайки името на своя приятелка от Ню Йорк. Щом профука парите, замина за Вегас и стана сервитьорка. Следващата й спирка беше Сиатъл. В автобуса се запозна с момиче, чиято приятелка работеше в ресторант, наречен „При Дейвид“; въпросната приятелка им съдейства да ги назначат.

Сидни се влюби до уши в Дейвид. Не беше красив, но й допадаше неговата властност. Властните мъже бяха вълнуващи, докато започнеха да я плашат, тогава ги зарязваше. Усъвършенства се да си играе с огъня, без да се опари. Животът й с Дейвид загрубя

30

около шест месеца след като му стана любовница. Понякога я биеше, завързваше я за леглото и й казваше колко много я обича. После започна да я следи, когато тя отиваше да пазарува и на гости у приятелките си. Сидни намисли да открадне пари от ресторанта и да замине за Мексико с едно момиче, с което се беше запознала в обществената пералня, но откри, че е бременна.

Бей се появи на бял свят след седем месеца. През първата година майката обвиняваше кроткото бебе за всичките си неблагополучия. Дейвид я отвращаваше, поведението му вече не й вдъхваше страх, а истински ужас. Той интуитивно усещаше промяната в чувствата й и я биеше още по-жестоко. Подобен развой на събитията не влизаше в плановете й. Не искаше да има семейство. Никога не се задържаше дълго при поредния си любовник. А сега трябваше да остане заради Бей.