![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
— Благодаря, ще се справя и сама — отвърна Клеър. Всъщност й бе доста трудно да се справя сама през пролетта и лятото, когато беше най-натоварена. Обикновено през годината вземаше на работа първо-курснички от „Ориън“. Те не бяха от Баскъм и единствените въпроси, които задаваха, бяха свързани с кулинарните й умения. От горчив опит се беше научила да назначава местни момичета само в краен случай. Повечето се надяваха да научат някоя и друга магия или най-малкото да се доберат до вълшебното дърво в задния двор и да разберат дали легендата е вярна и дали ябълките ще им кажат кое ще е най-важното събитие в живота им.
Клеър отиде в кухнята, прибра бурканчетата в хладилника, отвори задната врата и внесе останалите продукти. Помещението, обзаведено по подобие на фермерска кухня, бързо оживя от топлата пара и прекрасните аромати, които скоро се прокраднаха в цялата къща. За гостите на Ана те бяха като майчина целувка, като завръщане в родния дом.
18
Ана държеше да използва своите керамични чинии, които твърдеше, че е изработила собственоръчно, затова Клеър първо аранжира салатите и беше готова да сервира, когато домакинята й каза, че гостите вече са на местата си.
Тази вечер менюто включваше салата, супа от юка, свински филета с плънка от латинка, лук и козе сирене, шербет от лимон и върбинка и торта с виолетки и бяла глазура. Клеър сновеше из кухнята, наглеждаше ястията на печката, аранжираше храната в чиниите, поднасяше ги и сръчно ги прибираше, след като гостите приключеха с някое ястие. Тържеството беше официално, но гостите бяха преподаватели във факултета по изкуства и техните съпруги — интелигентни и възпитани хора, които сами си наливаха вода и вино и оценяваха творчеството, вложено от нея във всичко. В подобни случаи, когато й се налагаше да готви и сервира сама, тя не обръщаше внимание на присъстващите, а се съсредоточаваше върху работата си, която днес й се струваше изтощителна, може би защото предишната нощ бе спала на земята в градината. Нямаше нищо против. И без това не умееше да общува с непознати.
Него обаче забеляза. Седеше близо до Ана, която бе начело на масата. Гостите гледаха ястията, които Клеър им поднасяше. Непознатият гледаше нея. Тъмната му коса стигаше почти до раменете, беше широкоплещест, с изящни пръсти, устните му бяха нетипично плътни за мъж. Този човек... вещаеше неприятности.
Тя се залови да поднесе десерта; секунди преди да стигне до непознатия, усети нещо като радостно очакване. Не беше сигурна дали чувството е нейно, или долавя неговите емоции.
— Познаваме ли се? — попита той, когато Клеър най-после стигна до него. Усмихна й се така подкуп-ващо, че тя едва сдържа усмивката си.
Постави пред него чинийката с парче торта. Захаросаните виолетки блестяха отгоре му като заскреже-ни скъпоценни камъни. То сякаш зовеше: „Погледни ме!“, само че непознатият не откъсваше очи от нея:
- Съмнявам се — отвърна тя.
- Това е Клеър Уейвърли, която приготви храната - каза Ана. Виното й беше развързало езика, страните й бяха поруменели. - Прибягвам до услугите й при всяко тържество на факултета. Скъпа, запознай се с новия ни колега Тейлър Хюс.
Клеър смутено кимна, неприятно й беше, че е станала център на вниманието.
— Уейвърли — замислено проточи Тейлър. Тя понечи да се отдръпне, но той я хвана за рамото и се засмя. — Разбира се. Съседи сме. Живея до вас на Пенд-ланд Стрийт. Къщата в стил кралица Ан е ваша, нали?
Клеър беше толкова изненадана от докосването му, че само кимна.
Той сякаш усети, че я побиха тръпки, и отдръпна ръката си.
— Купих съседната къща — добави. — Нанесох се преди няколко седмици.
Тя безмълвно се взираше в него.
- Е, радвам се, че най-после се запознахме - смотолеви Тейлър.
Клеър отново кимна и отиде в кухнята. Изми и опакова своите съдове, прибра в хладилника кутията със салатата и останалите парчета торта. Кой знае защо беше разсеяна и в лошо настроение. Докато ра-
20
ботеше, неволно прокарваше пръсти на мястото, където я бе докоснал Тейлър, сякаш се мъчеше да прогони досадно насекомо.
Преди да натовари последния кашон в комбито, Ана цъфна в кухнята и започна да възхвалява храната и обслужването - или беше пияна, или бе прекалено добре възпитана, за да спомене странното поведение на Клеър към един от гостите.
Клеър се усмихна, взе чека, сбогува се, вдигна кашона и излезе през задната врата. Бавно тръгна към комбито си на алеята. От умората краката й тежаха като олово, всяка крачка й костваше неимоверно усилие. Нощта обаче бе прекрасна, въздухът бе топъл и сух, затова тя реши да спи на отворен прозорец.