![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
— Донесе ли... ъъъ... другото, за което те помолих? — попита, като влязоха в склада.
Тя се поусмихна, върна се до колата, след малко се появи отново и му подаде хартиената торба, в която имаше бутилка вино от рози и здравец.
Фред я взе (личеше, че се чувства неловко) и й връчи плик с чека. Не беше необичайно — винаги й плащаше с чек за желето и оцета, само дето този път сумата беше десеторно по-голяма. А пликът бе по-ярък, сякаш бе пълен със светулки и озарен от надеждата на Фред.
- Благодаря, Фред. Ще се видим другия месец.
- Да. Довиждане, Клеър.
***
Фред наблюдаваше как Клеър изчака до вратата, докато Иванел плати на касата. Красавица беше тази Клеър, тъмноока и тъмнокоса, със смугло лице. Изобщо не приличаше на майка си, която бе негова съученичка, но пък и Сидни нямаше прилика с нея. Очевидно момичетата се бяха метнали на бащите си, които и да бяха те. Местните бяха любезни с Клеър, оба-
че я смятаха за надменна и не я спираха да си побъб-рят за времето, за новия мост над магистралата или за чудесната реколта от ягоди през тази година. Беше от рода Уейвърли, а те бяха странни птици. Майката на Клеър беше пройдоха, която си заряза децата и след няколко години загина при автомобилна катастрофа, баба й почти не излизаше от къщи, далечната й братовчедка Иванел вечно раздаваше на хората странни подаръци. Всички Уейвърли бяха такива, също както хората от рода Ръниън бяха дърдорковци, Племъ-нови — лукави, а членовете на фамилията Хопкин неизменно сключваха бракове с по-възрастни жени. Клеър обаче поддържаше изрядно семейната къща, която беше сред най-старите в околността, и бе като магнит за туристите, носещи приходи за градчето. Още по-важно бе, че тя винаги откликваше, когато някой имаше проблем, който можеше да се разреши само чрез цветята, растящи около ябълковото дърво в задния й двор. Беше първата от три поколения Уейвърли, която признаваше дарбата си и бе готова да се притече на помощ. Затова местните я приемаха като една от тях.
Иванел хвана под ръка Клеър, двете излязоха от магазина.
Фред притисна до гърдите си плика с шишенцето и се върна в канцеларията. Свали си сакото, седна зад бюрото и се загледа в малката рамкирана снимка на красив мъж със смокинг, фотографията беше направена на петдесетия му рожден ден преди две години.
Със съдружника му Джеймс бяха неразделни повече от трийсет години и дори хората да подозираха каква е връзката им, тя бе продължила толкова дълго, че никого не го беше грижа. Напоследък обаче двамата
16
се бяха отчуждили и в душата му покълваха семенцата на страха. През последните месеци Джеймс много често започна да нощува в Хикори, където работеше. Твърдеше, че остава твърде до късно и не си струва да шофира до Баскъм. Фред оставаше сам през делниците и се чудеше какво да прави. Джеймс бе онзи, който казваше: „Рецептата ти за задушено е чудесна. Ще го приготвиш ли за вечеря?“ Или: „По телевизията ще дават интересен филм. Хайде да го гледаме.“ Той неизменно беше прав, а когато го нямаше, Фред се колебаеше при вземането дори на най-маловажните решения. Какво да вечеря? Кога да занесе дрехите на химическо
- вечерта или на другата сутрин?
Откакто се помнеше, бе чувал за чудодейното вино от здравеца в градината на Уейвърли. Говореше се, че щастието се връща при онзи, който пие от виното, а той мечтаеше за предишните щастливи дни с Джеймс. Клеър приготвяше само една бутилка годиш-но и я продаваше дяволски скъпо, но ефектът бе гарантиран, защото макар Уейвърли да бяха слепи по отношение на своя живот, неизменно помагаха на другите да прогледнат.
Вдигна слушалката и набра служебния номер на Джеймс. Искаше да го попита какво да вечеря.
Какво месо подхождаше на вълшебно вино?
***
Привечер Клеър спря колата пред дома на Ана Чапъл. Ана живееше в една от къщичките, разположени в нещо като задънена улица до самия колеж „Ориън“, и единственият път дотам минаваше през кампуса. Къщичките, предназначени за преподавате-
2. Градина на желанията
лите, бяха построени преди сто години едновременно с общежитията. Целта бе академичната общност да е изолирана, което бе разумно предвид едновремешно-то схващане, че колежът не е място за жени. Запазена бе традицията ректорът да обитава академичното селище, а неколцина преподаватели, включително Ана, живееха в старинните къщурки. Сега обаче повечето обитатели бяха млади семейства, които нямаха нищо общо с колежа, но уединението им допадаше.
— Клеър, добре дошла! — възкликна Ана, като отвори вратата и видя младата жена, нарамила хладил-на чанта с ястия, които незабавно трябваше да се приберат в камерата. - Влизай. Искаш ли помощ?