![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
Щом стъпи на тротоара, усети необяснимо въздуш-но течение. Обърна се — някакъв човек стоеше под дъба в двора на Ана. Не виждаше лицето му, но около него кръжаха миниатюрни пурпурни светлинки, напомнящи електрически искрици.
Човекът се отдръпна от дървото и тя усети погледа му върху себе си. Обърна му гръб и пристъпи към комбито.
— Чакайте - подвикна Тейлър.
Интуицията й подсказваше да продължи да върви; вместо това тя се обърна.
— Имате ли запалка? — попита той.
Клеър затвори очи. Много по-лесно беше да обвини Иванел, ако старицата знаеше какво върши.
Остави на земята кашона и извади от джоба на роклята си жълтата запалка „Бик“. Затова ли й я даде Иванел?
Докато вървеше към Тейлър, й се стори, че гра-мадна вълна я тласка към незнайни дълбини. Спря
недалеч от него и с неописуемо усилие на волята се противопостави на желанието да се приближи.
Той безгрижно се усмихваше. Посочи незапалена-та си цигара и попита:
— Пушите ли?
— Не. - Клеър му подаде запалката, но той не я
взе.
— Знам, че е вредно. Ограничих ги до две на ден. Вече не е модерно да се пуши. — Клеър остана безмълвна, а той запристъпва от крак на крак. - Виждал съм ви в квартала. Дворът ви е чудесен. Аз око-сих моя едва преди няколко дни. Май не сте от разго-ворливите, а? Да не би да съм сторил нещо, с което съм скандализирал квартала? Случвало ли се е да ме видите навън по бельо?
Клеър потръпна. Чувстваше се защитена в дома си и забравяше, че прозорците на съседната къща гледат към солариума, където сутринта се разхождаше гола. Тейлър отново опита да поведе разговор:
— Вечерята беше чудесна.
— Благодаря.
— Може би пак ще се видим.
Сърцето й запрепуска. Беше доволна от живота си. Допуснеше ли някого близо до себе си, щеше да пострада. Имаше Иванел, къщата и работата си. Друго не й трябваше.
— Задръжте запалката. — Подаде му я и се отдалечи.
***
Мина по алеята и спря пред къщата, вместо да завие и да паркира отзад. Някой седеше на най-гор-ното стъпало на верандата.
22
Тя слезе от колата, но не затвори вратата и не изключи фаровете. Тичешком прекоси двора и умората й бе заменена от паника:
- Иванел, какво се е случило?
Старицата тромаво се изправи; на светлината на уличните лампи лицето й изглеждаше посърнало, призрачно. Държеше два пакета с ново спално бельо и кутия с ягодови кексчета.
- Не можех да заспя, докато не ти донеса подаръците. Вземи ги и ме остави да се наспя.
Клеър изкачи стъпалата, взе пакетите и прегърна старицата:
- Кога дойде?
- Преди около час. Тъкмо си легнах и ме осени, че ти трябват още чаршафи и ягодови кексчета.
- Защо не ми се обади по мобилния телефон? Щях да мина край вас и да ти спестя разкарването.
- Така не става. Не знам защо.
- Остани да спиш тук. Ще ти стопля мляко с много захар.
- Не! — отсече Иванел. - Отивам си вкъщи.
След чувствата, които Тейлър бе пробудил в сърцето й, Клеър бе още по-твърдо решена да отстоява онова, което имаше, на което държеше.
- Може би чаршафите означават, че ще ти застеля легло - подхвърли и се опита да поведе старицата към вратата. - Остани при мен. Моля те.
- Не! Не са за мен! Не знам за какво са! Никога не знам за какво са! - извика Иванел. Въздъхна дълбоко и снижи глас: - Остави ме да си ида у дома.
Клеър се презря заради слабостта си. Потупа по гърба старицата:
— Както искаш. Ще те закарам. — Остави чаршафите и кутията с кексчета на люлеещия се стол до вратата. - Ела, миличка. - Тя поведе сънената старица към комбито.
***
Тейлър Хюс спря джипа пред дома си. Къщата на Клеър тънеше в мрак. Той слезе от колата и направи няколко крачки по алеята, но изведнъж спря. Още не му се прибираше.
Чу топуркане на лапи по тротоара и се обърна. Наблизо профуча малък черен териер, който преследваше нощна пеперуда, прелитаща между уличните лампи.
Тейлър зачака — предполагаше какво ще последва.
И не се излъга. След секунди видя госпожа Кра-ноуски — кльощава старица с прическа, която напомняше купичка с разтопен сладолед. Тя тичаше след кучето и викаше:
— Едуард! Едуард! Върни се при мама! Едуард! Веднага се върни!
— Искате ли помощ, госпожо Краноуски? — попита Тейлър, когато възрастната дама спря да си поеме въздух.
— Не, благодаря, Тейлър. — Тя отново затича и изчезна от погледа му.
Скоро след пренасянето си в новата къща той бе открил, че този спектакъл се разиграва поне четири пъти дневно.