Градина на желанията [необработен]

Попадна в Баскъм по една щастлива случайност. На конференция в Орландо се запозна с преподавателка в колежа „Ориън“. Пийнаха вино, пофлиртува-ха, последва нощ на бурен секс в хотелската й стая. Минаха няколко години. По време на една лятна ваканция, когато пак не го свърташе на едно място, той научи, че търсят преподавател за факултета по изкуства в колежа „Ориън“, и в съзнанието му възкръсна приключението в Орландо. Кандидатства и го назначиха. Забравил беше името на жената, спомняше си само романтиката на преживяването.

С напредването на възрастта все по-често размишляваше защо не се е оженил; даваше си сметка, че в градчето са го довели поредното неспокойно лято и мечтата за жена, с която бе имал мимолетна връзка.

Дали бе романтично или достойно за съжаление?

Нешо тупна зад къщата му, той извади ръце от джобовете си и тръгна към задния двор. Преди няколко дни беше окосил високата трева и я беше зарязал. Може би трябваше да я събере на едно място. Само че за какво му беше? Не можеше да я остави на купчина посред двора. Какво щеше да стане, ако изсъхнеше и унищожеше тревата отдолу?

Беше първият ден на ваканцията, а той вече беше обсебен от моравата. И очакваше да стане още по-лошо.

Какво щеше да прави до започването на лятната сесия?

Наложително беше да си запише да се храни. Щеше да го стори още тази вечер, иначе можеше да забрави. Щеше да закачи бележките на хладилника, на канапето, на леглото и на гардероба.

Лампата на задната веранда осветяваше двора — много малък в сравнение с двора на къщата на Уейвърли. Разделяше ги метална ограда с шипове, обрасла с орлов нокът. Откакто Тейлър живееше тук, на два пъти беше хващал хлапета, които се катереха по нея. Обясняваха, че се опитват да стигнат до ябълковото дърво, което според него беше глупаво, защото в кампуса растяха най-малко шест подобни дървета. Опитваше се да им го обясни, само че те го гледаха сякаш е малоумен. Казваха, че тоЕа ябълково дърво не е като другите.

Той тръгна край живия плет, вдишвайки аромата на разцъфналите храсти. Подритна нещо, наведе се и видя, че е ябълка. Няколко се бяха изтъркаляли от малката купчина до оградата. Още една тупна на земята. За пръв път Тейлър виждаше плодовете да падат от тази страна на оградата. Та дървото дори не се виждаше от неговия двор!

Вдигна розова ябълчица, излъска я с ризата си и отхапа.

Бавно тръгна обратно към къщата. Каза си, че утре ще събере плодовете в кашонче, ще ги занесе на Клеър и ще й разкаже за случилото се. Всъщност търсеше повод да я види отново.

Може би щеше да е поредното преследване на жена, което щеше да го отведе в задънена улица. „Какво пък толкова! - помисли си. - Важното е да правя онова, което умея.“

Последният му спомен бе как стъпи на задната веранда.

После му се присъни нещо невероятно.

Втора глава