![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
Един ден всичко се промени. Още не се бяха преместили в къщата и живееха в апартамента, който двамата споделяха след запознанството си. Мъничката Бей, наскоро навършила годинка, седеше на пода, изваждаше от коша изпраните дрехи и си ги слагаше на главата. Ненадейно Сидни си спомни как си играеше сама, докато майка й кършеше ръце и сновеше из семейната къща в Баскъм, преди да си вдигне чукалата и отново да отпраши в неизвестна посока. Сърцето й се сви, побиха я тръпки, въздъхна и дъхът й бе като скреж. В този миг тя престана да се старае да подражава на Лорълай. Лорълай се опитваше да стане почтена, но така и не стана добра майка. Без обяснения заряза дъщерите си и повече не се върна. Сидни щеше да е добра майка, а добрите майки закриля-
ха децата си. Изминала беше една година, докато разбере, че не е длъжна да остане при Дейвид заради Бей. Можеше да я вземе със себе си.
Беше се усъвършенствала в бягството от този или онзи мъж и се чувстваше недосегаема, понеже никой не я беше преследвал.
Замина за Боас, завърши курс за фризьорки, намери си работа в един салон. Всичко вървеше като по мед и масло, докато един ден Дейвид не я пресрещна на паркинга до салона. Миг преди да го зърне, тя усети как вятърът носи аромата на лавандула, и си помисли, че не го е долавяла, откакто напусна Баскъм. Ароматът сякаш лъхаше от салона и като че ли я подтикваше да влезе обратно.
Дейвид я сграбчи и я натика в колата. Тя се изплаши, но не оказа съпротива, защото не искаше да се изложи пред колежките си. Дейвид натисна газта, обиколи града, паркира зад някакъв ресторант за бързо хранене и започна да я налага с юмруци, докато я изпрати в несвяст; след известно време тя дойде на себе си - беше на задната седалка, Дейвид я изнасилваше. После той взе стая в мотел, нареди й да се изкъпе и заяви, че е виновна, задето й е избил един зъб. По-късно отидоха да вземат Бей от детската градина. Дейвид беше отправил запитвания до много детски заведения и така беше открил бегълките. Беше олицетворение на очарователен джентълмен и учителките му повярваха, че Сидни е пострадала при ав-томобилна катастрофа.
Отведе ги обратно в Сиатъл. Оказа се, че е станал още по-жесток от преди. Пристъпите му на гняв бяха непредсказуеми. Случваше се Сидни да приготвя сандвичи за дъщеря си или да е под душа, ненадейно Дей-
32
вид се появяваше и я удряше в корема, или я облягаше на кухненския плот, смъкваше бикините й, проникваше в нея и непрекъснато й повтаряше, че вече няма да му се изплъзне.
През двете години, откакто насила беше върнал Сидни от Боас, често й се случваше да влезе в някоя стая и да усети уханието на рози или да се събуди нощем от уханието на разцъфнали орлови нокти. Миризмите винаги проникваха през прозорец или през врата, която водеше навън.
Една нощ, докато гледаше спящата си дъщеричка, тихичко плачеше и се питаше как да я защити, след като бяха в опасност и ако останеха, и ако избягаха, внезапно истината проблесна в съзнанието й.
Ароматите бяха свързани с родния й дом.
Къщата ги зовеше при себе си.
С Бей тихичко слязоха по стълбището, обгърнато от утринния полумрак. Съседката Сюзан щеше да ги види, ако излезеха през входната или през зад-ната врата, затова се приближиха до прозореца в дневната, който гледаше към малкия двор встрани от къщата. Предишната вечер Сидни беше махнала предпазната мрежа, сега тихо отвори прозореца и помогна на Бей да се прехвърли през перваза. Хвърли на земята сака си, куфар с най-необходимото и ра-ничката, в която дъщеря й беше сложила разни любими нещица. Пропълзя навън, преведе малката през храстите, на бегом прекосиха паркинга. Грета беше обещала да остави субаруто пред къщата с номер сто на съседната улица. Ключовете щяха да са под сенника. Нямаше значение, че колата не е застрахована и номерата са фалшиви. Важното беше да ги отведе далеч от тук.
3. Градина на желанията
Заръмя ситен дъждец. Майка и дъщеря тичаха по тротоара, като заобикаляха местата, осветени от уличните лампи.
От косата на Сидни вече течеше вода, когато стигнаха къщата с номер сто. Тя тревожно се огледа. Къде беше колата? Затича напред-назад из паркинга. Имаше само едно субару, но беше прекалено ново, за да струва само триста долара. Освен това беше заключено, на предната седалка имаше вестници и пластмасова чаша с капаче. Колата беше чужда.