Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
Аматис.
При вида на Алек, Магнус се изправи и се приближи към тях. Изи явно забеляза някой
познат на една пейка в другия край на стаята и както обикновено се стрелна забързано
натам, без да си дава труда да им каже къде е тръгнала. Клеъри отиде да поздрави Люк и
Аматис. И двамата изглеждаха уморени, а Аматис потупваше съчувствено брат си по рамото.
Виждайки Клеъри, той се изправи и я прегърна. Аматис я поздрави, задето Съветът я бе
оправдал, и Клеъри кимна; струваше й се, че е тук само наполовина — по-голямата част от
нея беше вцепенена, а останалата караше на автопилот.
С ъгълчето на окото си зърна Магнус и Алек. Двамата си приказваха и Алек се бе привел
към Магнус така, както много двойки често правят, когато говорят, сякаш се намират в своя
собствена вселена. Гледката на щастието им я радваше, ала едновременно с това й
причиняваше болка. Зачуди се дали някога и тя отново ще има същото… и дали изобщо ще го
пожелае да го има. Спомни си гласа на Джейс: „Нито пък искам да искам друга освен теб.”
— Ехо, земята вика Клеъри. — Беше Люк. — Ще се прибираме ли? Майка ти няма търпение
да те види, а и много й се иска да си поговори с Аматис, преди тя да се върне в Идрис утре.
Мислех си, че може да вечеряме навън. Ти избери ресторанта.
Колкото и Люк да се опитваше да я скрие, Клеъри ясно долови тревогата в гласа му.
Напоследък почти не ядеше и дрехите започваха да й стават широки.
— Не съм в особено празнично настроение — отвърна тя. — Не и след като Съветът реши,
че има по-важни неща от издирването на Джейс.
— Клеъри, това не означава, че ще престанат да го търсят — увери я Люк.
— Знам. Просто… то е същото, като да чуеш, че спасителната операция е прекратена и на
нейно място ще бъде предприето издирване на тленни останки. Точно така ми звучи. — Тя
преглътна мъчително. — Както и да е, мислех си да вечерям в „При Таки” с Изабел и Алек.
Просто… просто за да правим нещо обикновено.
Присвила очи, Аматис погледна към вратата.
— Навън вали доста силно.
Клеъри усети как устните й се обтягат и се запита дали усмивката й изглежда толкова
неестествена, колкото я чувстваше тя.
— Няма да се стопя.
Люк й пъхна някакви пари в ръката, очевидно облекчен, че тя иска да стори нещо толкова
нормално, като това да излезе с приятелите си.
— Само ми обещай, че ще хапнеш нещо.
— Добре.
Въпреки жегналото я чувство за вина, тя успя да го дари с някакво подобие на усмивка,
преди да се обърне.
Магнус и Алек ги нямаше там, където бяха допреди малко. Клеъри се огледа наоколо и
разпозна дългата черна коса на Изи в тълпата. Беше застанала до голямата двукрила врата на
Института и разговаряше с някой, когото Клеъри не можеше да различи. Клеъри се запъти
натам и когато ги наближи, с изненада разпозна Ейлийн Пенхалоу в малката групичка.
Лъскавата й черна коса бе стилно подстригана над раменете. До Ейлийн стоеше стройно
момиче с къдрици с цвят на бяло злато, отдръпнати назад така, че разкриваха леко
заострените връхчета на ушите й. Беше облечена в одеждите на Съвета и когато Клеъри се
приближи още малко, видя, че очите й имат ярък и необикновен синьо— зелен цвят, от
който пръстите й, за първи път през последните две седмици, закопняха да стиснат молива.
— Сигурно е адски странно майка ти да е новият консул — тъкмо казваше Изабел на
Ейлийн, когато Клеъри се присъедини към тях. — Не че Джия не е много по-добра от… Хей,
Клеъри. Ейлийн, нали помниш Клеъри?
Двете момичета си кимнаха. Веднъж Клеъри бе заварила Ейлийн да целува Джейс. Тогава
усещането бе ужасно, ала сега споменът не й причини никаква болка. Тъкмо обратното — би
изпитала огромно облекчение, ако можеше да завари Джейс да се целува с някого. Това би
означавало, че е и жив.
— А това е приятелката на Ейлийн, Хелън Блекторн — натърти Изабел и Клеъри я изгледа.
Да не би да я имаше за пълна глупачка? Освен това прекрасно помнеше обяснението на
Ейлийн, че била целунала Джейс само за да провери дали изобщо някой мъж е неин тип.
Очевидно отговорът беше „не”. — Семейството на Хелън ръководи Института в Лос
Анджелис. Хелън, това е Клеъри Фрей.
— Дъщерята на Валънтайн — каза Хелън; изглеждаше учудена и мъничко впечатлена.
Клеъри потръпна.
— Опитвам се да не мисля много за това.
— Извинявай. Прекрасно те разбирам. — Хелън се изчерви. Кожата й бе много светла и