Град на изгубени души

Саймън чакаше Клеъри, Алек и Изабел пред Института, под една каменна арка, която не

успяваше да го опази съвсем от силния дъжд. Когато те излязоха навън, Саймън се обърна и

Клеъри видя, че тъмната му коса е залепнала за челото и врата му. Той отметна мокрите

кичури и я погледна въпросително.

— Оправдаха ме. — При тези думи Саймън понечи да се усмихне, но Клеъри поклати глава.

— Ала издирването на Джейс вече не е от първостепенна важност за Съвета. Почти… почти

съм сигурна, че го смятат за мъртъв.

Саймън сведе поглед към мокрите си дрехи (дънки и измачкана сива тениска, върху която с

големи букви пишеше ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ВЗЕХ НЯКОИ КОФТИ РЕШЕНИЯ) и поклати

глава.

— Съжалявам.

— Клейвът си е такъв — каза Изабел. — Май не би трябвало да очакваме нещо друго.

— Basia coquum* — рече Саймън. — Или както там им е мотото.

* Basia coquum (лат.) — „Целуни готвача”, несъществуваща латинска фраза, преведена

буквално от английския израз. — Бел. прев.

— Всъщност е „Descensus Averno facilis est”. „Пропадането в ада е лесно” — поправи го

Алек. — Това, което ти каза, означава просто „целуни готвача”.

— По дяволите — каза Саймън. — Знаех си, че Джейс си прави майтап с мен. — Мократа

кестенява коса отново му падна в очите и той я отметна с толкова нетърпелив жест, че

Клеъри успя да зърне за миг знака на Каин на челото му. — А сега какво?

— Сега отиваме да се видим с кралицата на феите — отвърна Клеъри и като докосна

звънчето, което носеше около врата си, му обясни за посещението на Кейли при Люк,

реакцията на Джослин, както и обещаната помощ от страна на кралицата.

Саймън не изглеждаше убеден.

— Онази червенокосата, с гадното отношение, която те накара да целунеш Джейс? Не я

харесвам.

— Това ли си спомняш за нея? Че е накарала Клеъри да целуне Джейс? — Изабел звучеше

подразнено. — Кралицата на феите е опасна. Тогава просто си играеше. Обикновено й

харесва да докара поне няколко човека до пълна лудост още преди да е закусила.

— Аз не съм човек — отвърна Саймън. — Вече не. — Той погледна Изабел само за миг, а

после сведе очи и се обърна към Клеъри. — Искаш ли да дойда с теб?

— Мисля, че няма да е лошо да те вземем с нас. Дневен вампир, знака на Каин — все трябва

да има неща, от които дори кралицата на феите да се впечатли.

— Не бих се обзаложил — каза Алек.

Клеъри погледна покрай него и попита:

— Къде е Магнус?

— Каза, че е по-добре да не идва. Очевидно между него и кралицата на феите е имало нещо.

Веждите на Изабел подскочиха.

— Не е това, което си мислиш — подразнено каза Алек. — Някаква вражда. Въпреки че —

добави той, понижавайки глас, — като се има предвид как е хойкал, преди да срещне мен, не

бих се учудил.

— Алек! — Изабел се отдръпна назад, за да говори с брат си, а Клеъри рязко отвори чадъра