Град на изгубени души

облегалката. По всяко друго време гледката би била комична — Алек беше много висок, с

дълги като на танцьор крака и от начина, по който се беше прегънал неудобно, столът

изглеждаше като изваден от кукленска къщичка.

— Клеъри — каза той. — Джия Пенхалоу прочете присъдата. Не си виновна в никакво

престъпление. Не си нарушила никакви Закони, а Джия смята, че вече си понесла

достатъчно.

Изабел шумно изпусна дъха си и се усмихна. За миг облекчение проби ледената покривка,

сковала чувствата на Клеъри. Нямаше да бъде наказана, затворена в Града на тишината,

хваната като в капан, неспособна да помогне на Джейс. Като представител на върколаците в

Съвета, Люк бе присъствал на прочитането на присъдата и бе обещал да се обади на

Джослин веднага след приключването на заседанието, ала въпреки това Клеъри извади

телефона си — възможността поне веднъж да съобщи на майка си добра новина бе твърде

изкушаваща.

— Клеъри — каза Алек, когато тя отвори капачето на апарата. — Почакай.

Тя го погледна. Изражението му все още бе като на погребален агент. С внезапно лошо

предчувствие, тя остави телефона на леглото.

— Алек, какво има?

— Не присъдата ти отне толкова дълго време. Трябваше да обсъдим още нещо.

Ледът се завърна. Клеъри потрепери.

— Джейс?

— Не точно. — Алек се приведе напред и сплете ръце върху облегалката на стола. — Рано

тази сутрин пристигна доклад от Института в Москва. Вчера на остров Врангел магическите

бариери са били разкъсани. Изпратен е екип, който да ги възстанови, ала един толкова дълъг

пробив на такова важно място не може да не е приоритет за Съвета.

Бариерите, доколкото Клеъри го разбираше, бяха нещо като стени между световете,

издигнати от първите ловци на сенки. Макар и да не бе невъзможно, на демоните им бе

трудно да ги преодоляват, така че те възпираха масирано нашествие на демони на земята.

Спомни си какво й бе казал Джейс сякаш преди години: „Преди инвазията на демоните в

нашия свят беше по-малка и можеше лесно да бъде овладяна. Но съм свидетел как броят на

преодолелите стените между световете нараства все повече.”

— Това не е хубаво — каза Клеъри. — Но не виждам какво общо има с…

— Клейвът си има своите приоритети — прекъсна я Алек. — През последните две седмици

това беше издирването на Джейс и Себастиан. Ала те претърсиха навсякъде и в нито едно

долноземско свърталище няма и помен от тях. Никоя от магиите на Магнус не подейства.

Елоди, жената, която отгледа истинския Себастиан Верлак, потвърди, че никой не е опитвал

да се свърже с нея. Не че очаквахме нещо да изскочи оттам. Никой съгледвач не е докладвал

за необичайна активност сред известните членове на някогашния Кръг на Валънтайн. А

Мълчаливите братя така и не можаха да разберат какво представлява ритуалът на Лилит и

дали е успял. Всички са единодушни за едно — Себастиан (разбира се, те го наричат