Град на изгубени души

— Алек…

Остатъкът от думите й бе удавен от шума на колите, устремили се напред сред облак от

леденостудени пръски, когато светофарът светна зелено. Клеъри успя да избегне един

същински гейзер и замалко да се блъсне в Саймън. Той я улови за ръка, за да й помогне да

запази равновесие.

— Извинявай — каза тя. Ръката й бе малка и хладна в неговата. — Не внимавах.

— Знам. — Саймън се опита да прикрие тревогата в гласа си. През последните две седмици

тя „не обръщаше внимание” на нищо. Първоначално плачеше през цялото време, а после я

обзе гняв — задето не можеше да вземе участие в патрулите, издирващи Джейс, заради

непрестанните разпити на Съвета, задето едва ли не се намираше под домашен арест, задето

Клейвът се съмняваше в нея. А най-вече се гневеше на себе си, задето така и не успяваше да

открие руна, която да помогне. Нощем прекарваше часове наред на бюрото си, стиснала

стилито толкова здраво, че пръстите й побеляваха, а Саймън се боеше, че ще го счупи.

Опитваше се да накара мозъка си да й покаже образ, който да й разкрие къде се намира

Джейс. Ала нощ след нощ нищо не се случваше.

Изглеждаше пораснала, помисли си Саймън, докато влизаха в парка през една дупка в

каменната ограда на Пето авеню. Не по лош начин, просто беше различна от момичето, с

което бе прекрачил прага на клуб „Пандемониум” в онази нощ, която завинаги промени

всичко. Беше станала по-висока, но не беше само това. Изражението й бе по-сериозно, в

походката й имаше повече грация и сила, по-съсредоточени, зелените й очи не танцуваха

насам— натам. С внезапен прилив на изненада, Саймън си даде сметка, че тя все повече

заприличва на Джослин.

Клеъри спря в кръг от дървета, от които се процеждаха капки; клоните им спираха по-

голямата част от дъжда и Клеъри и Изабел облегнаха чадърите си на две близки дървета.

Клеъри разкопча верижката около шията си, остави сребърното звънче да се плъзне в дланта

й и ги огледа един по един със сериозно изражение.

— Съществува известен риск — каза тя. — И съм почти сигурна, че поема ли го, връщане

назад няма да има. Така че ако някой от вас не иска да дойде с мен, няма проблем. Ще го

разбера.

Саймън се пресегна и сложи ръка върху нейната. Нямаше какво да премисля — където бе

Клеъри, там бе и той. Бяха преживели твърде много заедно, за да не е така. Изабел последва

примера му, а след нея и Алек; от дългите му черни мигли като сълзи се процеждаха

дъждовни капки, ала по лицето му се четеше решимост. Четиримата здраво стиснаха ръце.

Клеъри разлюля звънчето.

Светът се завъртя около тях. Клеъри си помисли, че не бе същото като да бъдеш запратен в

портал, когато все едно скачаш в сърцето на мощна вихрушка — това бе по-скоро като да се

намираш на въртележка, която се върти все по-бързо и по-бързо. Замаяна, останала без дъх,

тя изведнъж почувства как всичко спира и ето че отново стоеше неподвижна, стиснала