Град на изгубени души

Алек я погледна недоумяващо.

— За какво?

— За онова, което стори в Залата на Съглашението. Задето целуна Магнус така. Това ми даде

тласъка, от който се нуждаех, за да кажа на родителите си, че харесвам жени. А ако не го бях

сторила, съмнявам се, че когато срещнах Хелън, щях да се осмеля да направя нещо.

— О! — Алек изглеждаше сепнат, сякаш никога не се бе замислял за ефекта от постъпките

си върху някой, който не беше от семейството му. — А родителите ти… как го приеха?

Ейлийн извъртя очи.

— Правят се, че нищо не е станало, сякаш ако не говорят за това, то ще изчезне от само себе

си. — Клеъри си припомни какво й бе казала Изабел за отношението на Клейва към

хомосексуалните си членове. “Ако все пак се случи, не се говори за това” — Но би могло да

е и по-зле.

— Определено — в гласа на Алек се промъкна мрачна нотка и Клеъри го изгледа

изпитателно.

По лицето на Ейлийн се разля съчувствие.

— Съжалявам — каза тя. — Ако твоите родители не…

— Приемат го — обади се Изабел, малко по-рязко, отколкото трябваше.

— Е, както и да е. Не трябваше да казвам нищо точно сега, когато Джейс го няма. Сигурно

ужасно се тревожите. — Тя си пое дълбоко дъх. — Знам, че сигурно сте се наслушали на цял

куп празни приказки за него. От онези, които хората говорят, когато всъщност не знаят

какво да кажат. Аз просто… исках да ви кажа нещо. — Тя нетърпеливо се отдръпна от един

минаващ наблизо човек и като се приближи още мъничко до тях тримата, понижи глас: —

Алек, Изи… спомням си как веднъж дойдохте да ни посетите в Идрис. Аз бях на тринайсет,

а Джейс трябва да е бил на дванайсет. Той искаше да види гората Брослинд, така че един ден

взехме назаем коне и поехме натам. Естествено, загубихме се. Брослинд е непроходима.

Притъмня, дърветата ставаха все по-гъсти, а аз бях ужасена. Мислех, че там ще си умрем.

Ала Джейс не се уплаши нито за миг. Беше напълно сигурен, че ще намерим пътя. Отне ни

часове, но в крайна сметка успя. Изведе ни оттам. Толкова му бях благодарна, а той ме

изгледа така, сякаш съм луда. Сякаш от само себе си се разбираше, че ще ни изведе от там.

Възможността да се провали просто не съществуваше за него. Опитвам се да кажа, че и този

път ще намери начин да се върне при вас. Сигурна съм.

Клеъри не бе сигурна дали някога е виждала Изабел да плаче и определено се опитваше да

не го стори и сега. Очите й бяха отворени широко и подозрително блестящи. Алек се

взираше в обувките си. Клеъри усети как в гърдите й се надига същински извор от болка,

която искаше да изригне навън, ала тя я преглътна; не можеше да мисли за

дванайсетгодишния Джейс, изгубен в мрака, защото тогава щеше да се замисли за Джейс

сега, изгубен кой знае къде, пленен, нуждаещ се от помощта й, очакващ тя да се появи. А

стореше ли го, щеше да рухне.

— Ейлийн — каза, след като й стана ясно, че нито Изабел, нито Алек са в състояние да