Конспирация за Короната

гоблени и стенописи, а подовете – покрити с фино изсечен мрамор. От-

въд него отсъстваше каквото и да било великолепие; само голи каменни

стени.

13

Конспирация за Короната

По отношение на архитектурните (и всякакви други) стандарти, за-

мъкът Белънтайн бе напълно незначителен. Нивга не бе приютявал велик

крал или герой; не можеше и да се похвали със собствена легенда, мълва

за обитаващи духове или пък за провела се битка. Вместо това бе образ-

цов пример за посредственост и досада.

След няколко прекарани в кръстосване на коридорите минути, Ар-

чибалд се спря пред страховита чугунена врата. Тя притежаваше внуши-

телни панти, но не се виждаше дръжка или ключалка. От двете страни

стоеше по един страж – добре брониран и въоръжен с алебарда. С прис-

тигането на Арчибалд, един от тях потропа три пъти. Малка шпионка се

отвори и след момент залата се огласи от острия шум на повдигане на ре-

зе. Пантите придружиха отварянето на вратата с оглушителен шум.

Ръцете на Виктор се стрелнаха в защита на ушите.

– В името на Мар! Накарай някой от прислугата да се погрижи за то-

ва!

– Никога – отвърна Арчибалд. – Това е входът към Сивата кула, мой

работен кабинет. Туй е моето убежище и искам да чувам отварянето на

вратата където и в замъка да се намирам; както и става.

Зад вратата Брус поздрави двойката с дълбок и величествен поклон.

Носейки фенер пред себе си, ги придружи в изкачването на широко вито

стълбище. По средата на пътя крачките на Виктор се забавиха и той за-

почна да диша тежко.

Арчибалд спря любезно.

– Трябва да поднеса извинения за дългото изкачване. Наистина вече

не ми прави впечатление. Трябва да съм пребродил тези стъпала вече по-

не стотина пъти. Когато баща ми бе още жив, това беше единственото

място, където можех да се усамотя. Никой не си правеше труда да се из-

качи до върха. Макар и да не разкрива величествената гледка на Коронос-

ната кула в Ерванон, това е най-високата такава в замъка ми.

– Никой ли не се изкачва заради гледката? – замисли се Виктор.

Графът прихна.

– Така си мислиш, но кулата е без прозорци. Това е и което я прави

идеално място за работен кабинет. Добавих тези врати, за да защитя цен-

ните за мен неща.

Достигайки върха на стълбите, те се изправиха пред друга врата. Ар-

чибалд извади голям ключ от джоба си, отключи и с жест покани маркиза

да влезе. Брус затвори вратата след тях и се отправи към обичайната си

позиция.

14

Майкъл Дж. Съливан

Стаята бе голяма и кръгла, с просторен таван. Мебелировката бе ос-

къдна: голямо разхвърляно бюро, два облицовани стола край малка ками-

на и изтънчена масичка помежду им. Огън гореше зад простата пирин-

чена вратичка, осветявайки по-голямата част от кабинета. Светлината за

останалите кътчета бе предоставяна от закрепени на стената свещи, кои-