Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Общо седмина.
— Аха — каза Маркъс. — Май наистина имам план.
Седем души седяха на широката кръгла маса, пиеха бира и ядяха наденица със сирене, платени от топящите се авоари на Маркъс. От двамата клакьори тънкото момче се казваше Микел, а дългокосата жена — Кари. Младежът, изиграл ролята на юнака, се казваше Сандр, благородната девица на средна възраст беше Опал, съратникът на юнака беше Хорнет, а актьорът с епизодичните роли — Смит. Ярдем седеше при тях с топла усмивка на лице като хрътка, наобиколена от паленцата си.
На една по-малка маса Маркъс седеше с демонския крал Оркус.
— На мен пък — продължи с представянето Оркус — ми викат Китап рол Кешмет, покрай другите неща. Най-често — майстор Кит.
— Трудно ще запомня всички тези имена — каза Маркъс.
— Е, ние ще ви подсещаме. Не вярвам някой да се засегне — каза майстор Кит, — особено ако и занапред вие плащате пиенето.
— Сигурно си прав.
— Което ни води на въпроса, нали така, капитане? Едва ли сте ни събрали тук на ядене и пиене, воден единствено от несекващата си любов към сцената?
— Така е.
Майстор Кит вдигна вежди в неизречен въпрос. Извън сцената и без грим беше човек с интригуваща външност. Имаше дълго лице и стоманеносива коса. Смуглият цвят на кожата му навяваше мисли за първокръвните, които живееха в пустинните райони отвъд Вътрешното море, а очите му бяха толкова тъмни, че сигурно имаше и южнярска кръв във вените, вляла се там преди две, най-много три поколения.
— Принцът иска да ме мобилизира в армията си — каза Маркъс.
— Не се учудвам — каза майстор Кит. — Вече загубихме двама колеги заради мобилизацията. Сандр още се обучава. Горкото момче става преди изгрев-слънце, за да си учи репликите.
— Предпочитам да нямам работа с принца — продължи Маркъс. — И стига да имам законен договор, проблемът може да отпадне от само себе си.
— Проблемът?
— Отказът да бъдеш мобилизиран води или до бойното поле, или в гроба. А аз няма да изляза на бойното поле от страната на Ванаи.
Майстор Кит смръщи чело, при което бухлатите му вежди се извиха като гъсеници.
— Ще прощавате, капитане, но… Искате да кажете, че за вас това е въпрос на живот или смърт?
— Да.
— Доста спокоен ми се виждате.
— Не ми е за пръв път.
Актьорът се облегна назад и сплете пръсти върху плоския си корем. Изглеждаше замислен и сериозен, но и заинтригуван също. Маркъс отпи дълга глътка от бирата. Имаше вкус на мая и меласа.
— Едва ли ще мога да скрия и двама ви — каза майстор Кит. — Вас може и да успея. Има си начини да промениш външността на човек. Но как да скрия тралгун толкова далеч на запад? Ако принцът ви търси, боя се, че приятелят ви ще е като червено знаме, което развявате над главата си. Ще ни хванат.
— Не искам от вас да ни включите в трупата си — каза Маркъс.
— Така ли? — попита майстор Кит. — За какво говорим тогава?
На другата маса дългокосата жена се качи на стола си, скърши снага в благородна стойка и започна да декламира литургията на свети Анциан, като фъфлеше комично. Другите се разсмяха, всички освен Ярдем, който само се усмихна широко и помръдна с уши. Кари. Казваше се Кари.
— Искам вашата трупа да се присъедини към мен. Има един керван, който пътува за Карс.
— Ние сме пътуващ театър — каза майстор Кит. — Карс е хубаво място за артистите, а и не сме били там от години. Но не виждам как нашата компания ще ви помогне.
— Принцът арестува хората ми. Надявам се вие да ги заместите. Искам да се правите на охрана.
— Говорите сериозно.
— Да.
Майстор Кит се засмя и поклати глава.
— Ние не сме бойци. Това, дето го виждате на сцената, са танци и шоу. Изправим ли се пред истински войник, ще се посрамим.
— Не искам да бъдете охрана — обясни Маркъс. — Искам да се правите на охрана. Бандитите не са глупави. И те си претеглят шанса като всеки друг. Керваните стават жертва на нападения по две причини — или защото нямат достатъчно охрана, или защото носят нещо, което оправдава риска. Ако облечем хората ти в кожени доспехи и ги въоръжим с лъкове, никой няма да знае могат ли да ги използват, или не. А товарът на кервана определено не оправдава разбойническо нападение.
— Така ли?
— Тенеке и желязо. Небагрена вълна. Кожи — каза Маркъс. — Един тип от Стария град, викат му майстор Уил, е организирал група търговци. Искат стоката им да замине точно преди боевете да започнат, с надеждата че всичко ще е свършило, когато керванът се върне с платата. Рискът е минимален. Ако аз бях разбойник, не бих спрял втори път погледа си на кервана.