Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Челюстта на Досен буквално провисна от изненада.
— Ти нямаш договор.
— Напротив, имам — възрази Маркъс. — Наеха ни да охраняваме керван, който пътува за Карс, горе, в Северобреж. Вече ни платиха.
Гвардеецът погледна през рова към мъжете зад решетките, умърлушения хитрец и петносания с ръжда нефрит. Гълъб кацна на крака на релефния грифон, разпери перленосивите пера на опашката си и се изцвъка върху коляното на хитреца. Някакъв старчок зад Маркъс се разсмя хрипливо.
— Никакви хора нямаш ти — каза Досен. — Охраната на кервана е ей там, зад решетките. Не можеш да вардиш цял керван само с паленцето си. По договор трябва да имаш осем въоръжени мъже и един хитрец.
— Не знаех, че си ни чел договора — каза Ярдем. — И не ми викай пале.
Досен стисна устни и примижа. Изглеждаше ядосан. Сви рамене, при което бронята му издрънча, но тъничко някак, като тенеке, а не като сериозни метални доспехи.
— Да, ама го прочетох.
— И това няма нищо общо с последвалото задържане на въпросните мъже, разбира се — подметна Маркъс.
— Най-добре ще е да се включите, капитане. Град Ванаи се нуждае от вас.
— Керванът тръгва след три дни — каза Маркъс. — И аз ще тръгна с него. Както е по договор.
Досен не помръдна, но лицето му почервеня. Не беше свикнал да му отказват. Нали беше от гвардията на принца.
— Мислиш се за по-горен от хора като мен, нали? — каза Досен. — Мислиш си, че можеш да определяш правилата и че целият свят се съобразява с тебе? Събуди се, Уестер. Много си далече от полетата на Елис.
Ярдем изсумтя, сякаш го бяха фраснали с юмрук в корема, и поклати голямата си глава.
— На твое място не бих споменавал Елис — каза тихо с басовия си глас.
Досен вдигна презрителен поглед към тралгуна, после погледна към Маркъс, видя нещо опасно в очите му и сведе своите.
— Не исках да покажа неуважение към семейството ти, капитане.
— Тръгвай си — каза Маркъс. — Веднага.
Досен заотстъпва, но когато се озова на безопасно разстояние, спря и каза:
— Три дни, докато керванът потегли.
Останалото се подразбираше. „Не изпълниш ли условията по договора, ще трябва да се явиш пред принца. Без значение дали ти харесва, или не.“ Маркъс не каза нищо. Досен му обърна гръб и тръгна през площада.
— Това е проблем — каза Ярдем.
— Вярно.
— Трябват ни хора, сър.
— Така е.
— Някакви идеи къде да ги намерим?
— Никакви.
Маркъс хвърли последен отчаян поглед на мъжете, които до неотдавна бяха негови, после поклати глава и обърна гръб на менажерията.
Някога град Ванаи бил морско пристанище при устието на река Танейш, ала с времето наноси изместили речното устие и сега то се намираше на половин ден езда южно от града. Канали браздяха Ванаи и плоскодънни баржи все още минаваха пътьом към и от по-малкия и по-нов пристанищен град Новипорт, натоварени с вълна и зърно, сребро и дървен материал от земите на север.
Като всички Свободни градове, и Ванаи беше записал множество конфликти в историята си. По едно или друго време градът бил република, управлявана от избиран на лотариен принцип съвет, бил частно монархическо владение, бил ту съюзник, ту враг на Биранкор или на Разсечения трон, в зависимост накъде духал вятърът. Бил религиозен център и средище на съпротива срещу религията. Всяко от тези превъплъщения беше оставило следа по белите дървени сгради, мазните канали, тесните улички и широките площади.
Ето тук например древни порти още висяха бездейно на пантите си, готови да защитят залите на Общия съвет, макар че последните съветници бяха мъртви от поколения. Ей там пък се издигаше бронзова статуя на епископ с дълга роба — мъдрата му и тържествена фигура беше зеленясала от времето и покрита с курешки. Градът носеше спомена на хилядолетна история във вид на дървени и каменни табелки, всяка обозначаваща прилежащата ѝ улица с различно име. Железни порти бележеха двайсетте малки политически квартала и позволяваха на принца да пренарежда градските маршрути по свое усмотрение, да прегражда пътя на бунтове и конспирации.
Ала миналото беше белязало не само архитектурата на Ванаи. Повече от нея беше белязало хората му.
Тимзините и първокръвните бяха най-многобройни, но огненооките безкосмени дартини, тънкоснагите снежнобледи синаи и бронзоволюспите ясури също имаха свои квартали в опасания с бели стени град. Времето и житейският опит на десетки поколения бяха направили ванайците хора цинични и обиграни. Сега, докато вървеше по тесните улички край обточените с пищна зеленина канали, Маркъс виждаше това с очите си, разпознаваше дребните признаци на ванайския характер. Първокръвни търговци, верни на принца, предлагаха на войниците отстъпка за стоки, чиято цена беше изкуствено завишена именно с тази цел. Бирариите и лечебниците, кожарските работилнички, обущарниците и другите магазии и ателиета подготвяха нови табели, написани на имперския антийски, така че бизнесът да върви и след като войната бъде изгубена. Грохнали тимзини с посивели и напукани от старост люспи седяха с кръстосани крака на масичките край кея и си говореха за последната революция, когато бащата на принца съборил републиката и заграбил властта. Внучките им се разхождаха на групи, наконтени с тънки бели поли по имперската мода, покритите им с черни люспи крака прозираха през фината материя.