Пътят на дракона

Да, войници ще загинат. Да, някоя и друга къща ще бъде опожарена. Някоя и друга жена — изнасилена. Някой и друг богаташ ще се разори. Но пък градът щеше да издържи и тази беда, както бе оцелявал след множество други, и никой от жителите му не очакваше бедата да застигне него конкретно. Ванаи беше град, където всички вдигаха рамене с безразличие.

На една зелена градска мера очукан театрален фургон беше свалил страничния си капак, а плитката му сцена се кипреше с мърлява украса от раздърпани жълти панделки. Малката навалица, сбрала се пред него, изглеждаше колкото любопитна, толкова и скептична. Маркъс тъкмо минаваше край фургона, когато иззад панделките се изстъпи някакъв старец. Косата му стърчеше нагоре, брадата — напред.

— Спрете! — извика старчокът с дълбок мелодичен глас. — Спрете и елате насам! Чуйте историята за Алерен Човекоубиеца и Драконовия меч! Или пък си продължете по пътя, ако ви е слабо сърцето. Защото нашата приказка е приказка за велики приключения. Любов, война, предателство и мъст ще се развихрят на тази малка сцена и нека ви предупредя, че… — Гласът на актьора се сниши почти до шепот, но въпреки това се чуваше ясно и надалеч. — Нека ви предупредя, че не всички, които са добри, свършват добре. Не всички, които са зли, биват наказани. Елате, приятели, приближете се, и знайте, че в нашата история, точно като в истинския свят, може да се случи всичко.

Маркъс беше спрял, но го разбра чак когато чу Ярдем да казва:

— Добър е.

— Нали?

— Да погледаме малко, а, сър?

Маркъс не отговори, но и той като хората наоколо пристъпи напред. Пиесата беше от стандартния тип. Древно пророчество, зло, което се надига от дълбините на преизподнята, и реликва от времето на Драконовата империя, орисана за ръката на героя. Жената, която играеше благородната девица, беше попрехвърлила девичата възраст, а на актьора, който пресъздаваше образа на юнака, му липсваше достатъчно юначност. Ала диалозите звучаха реалистично, изпълнението беше професионално и добре подготвено. Маркъс забеляза сред тълпата дългокоса жена и тънко като вейка момче, които се смееха точно когато трябва и надвикваха всяко критично мнение. Явно бяха от трупата, но не участваха в представлението, а имаха задачата да подгряват публиката. Ала всеки път, когато на сцената излезеше възрастният актьор, дал началото на представлението, Маркъс губеше нишката на мисълта си.