Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Сър Алан Клин излезе от палатката си. В хладната светлина на утрото беше образ и подобие на образцовия воин. Светлата му коса беше събрана назад. Униформата му беше толкова черна, че приличаше на изрязана от среднощна доба. Широките му плещи и издадената брадичка бяха като на оживяла статуя. Двама роби изнесоха стъпенка и я поставиха пред него. Капитанът се качи на импровизирания подиум.
— Мъже — каза високо. — Вчера лорд Терниган разпрати нови заповеди. Ванаи е сключил съюз с Макиа. Съгледвачите ни докладват, че шестстотин пехотинци са потеглили в подкрепа на Ванаи и в момента се придвижват натам.
Замълча, докато хората смелят новината, и Гедер свъси чело. Макиа не беше традиционен съюзник на Ванаи. Тъкмо напротив. Двата града се бяха хванали за гушите заради търговията с подправки и тютюн и споровете им датираха поне от поколение. Чел беше, че сградите във Ванаи са дървени, защото Макиа контролирала каменоломните, а дървеният материал се транспортирал по реката от север. Но сигурно имаше други фактори, за които Гедер не знаеше нищо.
— Тези подкрепления няма да спасят Ванаи — продължи Алан. — Най-вече защото докато пристигнат, ние ще сме поели контрола над града.
Гедер усети как челото му се свъсва още повече, усети и възел от лоши предчувствия в изтерзания си корем. Пътят по вода от Макиа до Ванаи беше пет-шест дни най-много, а самите те бяха на седмица път от границата. За да пристигнат във Ванаи преди подкрепленията, трябваше да…
— Днес започваме усилен марш — каза Алан. — Ще спим на седлата. Ще се храним в движение. А след четири дни ще нападнем изненадващо Ванаи и ще покажем на ванайците каква сила притежава Разсечения трон! За краля!
— За краля! — извика Гедер в хор с останалите и вдигна уставно ръка, макар че основно беше зает с усилието да не се разреве.
Знаели го бяха. Още снощи го бяха знаели. А той вече предусещаше растящата болка в бедрата и гърба си. Пулсирането в главата му се удвои. Джори Калиам срещна погледа му за миг и отклони очи.
Това им беше шегата, това. Номерът с клозета беше само началото. Първо го бяха накиснали в лайната, после бе дошъл редът на извиненията. Залъжете го с топла вана. Напълнете тумбака му с вино. Накарайте го да танцува. Споменът как рецитира мръсните римички на баща си и танцува джига във ваната го прободе като нож в гърба. И всичко това за да обявят началото на усилен поход, докато дебелият идиот Палиако се опитва да не повърне пред строя. Бяха му отнели последния нормален сън и сега четири дни щяха да се забавляват със страданията му.
Другарството на меча. Братството на военната кампания. Празни думи. И тук не беше по-различно. Беше същото като у дома. Силните се подиграваха със слабите. Красивите съжаляваха грозноватите. Навсякъде и винаги хората с власт решаваха кого да похвалят и кого да превърнат в посмешище. Гедер се обърна и тръгна към палатката си. Оръженосецът му беше спешил робите да съберат багажа. Гедер не им обърна внимание. Влезе в палатката за последните минутки на уединение преди битката, от която го деляха дни. Посегна да вземе книгата.
Книгата не беше там, където я беше оставил.
Студени тръпки, които нямаха нищо общо с есента, плъзнаха по гръбнака му.
Не помнеше кога и как се е прибрал снощи. Можеше да я е преместил. Сигурно се беше опитал да почете преди лягане. Потърси я сред разбърканите завивки на походното си легло, погледна и под него. Разрови униформите си, претърси и дървения сандък, в който държеше другите си неща. Книгата я нямаше никъде. Задъхваше се. Лицето му се беше сгорещило, но дали от срам, или от гняв, нямаше време да мисли. Излезе от палатката си и робите побързаха да застанат мирно. Из целия лагер палатките се сгъваха и всичко се товареше във фургони и на мулешки гръб. Нямаше време. Гедер кимна на дартинския си оръженосец и робите се разбързаха да довършат багажа му. Гедер тръгна през лагера, стъпките му забавени от страх. Но трябваше, трябваше да си върне книгата.
Палатката на капитана вече беше събрана, кожените платна — свалени от металната рамка, самата рамка — разглобена на съставните си части и готова за път. Голото парче земя, където Гедер беше пирувал предната нощ, беше като приказен дворец от детска приказка, който изчезва при изгрев-слънце. Само дето сър Алан Клин беше там с кожения си походен плащ и с хубавия меч на кръста. Фуражирът, огромен мъж от смесен произход с доминираща кръв на йему, изслушваше заповедите му. Чинът на Гедер му даваше право да ги прекъсне, но той не го направи. Вместо това изчака.
— Палиако — каза Клин. От снощната топлота нямаше и помен.
— Милорд — каза Гедер. — Извинете, че ви притеснявам, но когато се събудих тази сутрин… след снощи…