Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Мрачни, гневни или отегчени, гостите на ванайското правосъдие бяха изложени позорно зад решетките, някои за посмешище, други за разпознаване, докато чакат присъдата на назначения по случая им магистрат. Гражданите от по-висшата прослойка можеха да се разходят по площада, където срещу няколко бронзови гроша сергиите предлагаха животинска карантия, често в комплект с парцалена прашка. Момчета се забавляваха шумно, като замерваха затворниците с изпражнения, умрели мишки и гнили зеленчуци. Тук-там разплакани съпруги и съпрузи мятаха сирене и масло през рова, но дори когато храната попаднеше в правилната ръка, късметлията плащаше висока цена за нея. От мястото си на ниския зид над рова Маркъс видя как един от въпросните късметлии — картадам със звънливи мъниста в гъстата си гладка като на видра козина — го пребиха заради парче бял хляб, докато банда първокръвни момчета се смееха, сочеха го и крещяха расистки обиди от сорта на „Звънливец, звънливец, гъзоблизец“.
В най-долното ниво на килиите седяха седем мъже. Повечето имаха телосложението и белезите на професионални войници, ала един се държеше настрани от тях, промушил беше тънките си крака между решетките и ги люлееше над рова. Шестимата войници бяха от хората на Маркъс. Седмият беше хитрецът на отряда му. Сега всички те принадлежаха на принца.
— Наблюдават ни — каза тралгунът.
— Знам.
Хитрецът вдигна ръка в жалостив жест. Маркъс му отвърна с фалшива усмивка и не толкова учтив жест. Бившият му хитрец извърна глава.
— Не той, сър. Другият.
Маркъс се огледа дискретно и веднага разбра за кого му говори Ярдем. Недалеч от разширението, където улицата се вливаше в площада, стоеше млад мъж с позлатена броня, каквито носеха гвардейците на принца. Маркъс смръщи вежди за миг и името на мъжа изплува в главата му.
— Е, бог ни се усмихва — каза той горчиво.
Разбрал, че е привлякъл вниманието им, гвардеецът им кимна небрежно и тръгна към тях. Лицето му беше тлъсто, раменете — меки. Миризмата на кедрово масло за къпане се излъчваше около него все едно се беше киснал в него с часове. Маркъс раздвижи рамене, както правеше преди битка.
— Капитан Уестер — поздрави гвардеецът. И добави: — И Ярдем Хейн. Още вървиш по петите на капитана, а?
— Сержант Досен, ако не греша? — каза Маркъс.
— Третинец Досен. Принцът държи на старите звания. Онези там ваши хора ли са?
— Кои онези? — попита Маркъс с престорено учудване. — Работил съм с много мъже през годините. Нищо чудно да има мои хора във всички затвори на Свободните градове.
— Оная групичка там. Снощи ги задържахме за пиянство и нарушаване на обществения ред.
— Е, мъжете правят такива неща.
— И вие не знаете нищо за инцидента?
— Предпочитам да не казвам нищо, което би могло да стигне до ушите на магистрата — каза Маркъс. — Току-виж станало недоразумение.
Досен се изплю в рова.
— Уважавам желанието ви да им спестите неприятности, капитане. Но това е без значение. Войната ще започне всеки момент и принцът има нужда от войници. А онези там са обучени. Имат опит. Сигурно ще ги мобилизират в армията. Може и чинове да им дадат.
Маркъс усети гнева си, усети топлина в гърдите и стомаха, регистрира и онова особено усещане, че е станал с два пръста по-висок. И понеже по правило гледаше с недоверие на всички неща, които го караха да се чувства добре, на това също погледна с подозрение.
— Защо имам чувството, че искате да ми кажете нещо?
Досен се усмихна като речна змия.
— Репутацията ви все още е завидна. Капитан Уестер, героят от Градис и Уодфорт. Това едва ли ще убегне от вниманието на принца. Може да сключите добра сделка.
— Принцове, барони, графове. Всички те са просто малки крале — каза Маркъс една идея по-разгорещено от предвиденото. — Аз за крале не работя.
— За този ще работите — каза Досен.
Ярдем се почеса по корема и раззина уста в прозявка. Това беше сигнал за Маркъс да се овладее, така че той свали ръка от дръжката на меча си и каза:
— Досен, приятелю. Поне половината от защитниците на града са наемници. Видях Карол Даниан и неговите момчета. Мерисан Коки. Принцът ще види гърбовете на всички тях, ако се разчуе, че мобилизира в армията си професионални войници, които работят по договор…