Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Четиримата се запрепъваха в мрака, повлекли Гедер със себе си. От четиримата единствено Джори, изглежда, му съчувстваше искрено, пък макар и мълчаливо.
В детските си години Гедер често си мислеше какво ли ще е да служи на краля, да тръгне на военен поход, да докаже съобразителността и бойните си умения. Четеше книги за древни герои, слушаше занемял пиянските историйки на баща си за войнишкото другарство.
Реалността го разочарова.
Палатката на капитана беше от дебела кожа, изпъната върху метално скеле. От тавана висяха копринени драперии, в ямата гореше голям огън, димът се отвеждаше навън посредством висящ комин от осаждена кожа на тънки вериги. Беше горещо като в разгара на лятото, имаше пълна с вода вана и Гедер свали мръсните си дрехи, без да се разтрепери зиморничаво. Другите свалиха ръкавиците и куртките, които бяха пострадали в някаква степен от допира си с Гедер, и едно момче тимзин отнесе купчината.
— Ние, приятели мои, сме гордостта и надеждата на Антеа — заяви Клин, докато сипваше вино в една висока чаша.
— За крал Симеон! — каза Госпи.
Клин тикна чашата в ръката на Гедер и изправи гръб, стиснал тържествено кожения мях.
— За кралството и империята — каза той. — А ванайското парвеню да го духа!
Другите наставаха. Гедер се изправи във ваната, нищо че водата се стичаше по него, защото да остане седнал би било държавна измяна, пък макар и дребна. Това беше първата от много наздравици. Сър Алан Клин си имаше много кусури, но никога не пестеше виното. И ако Гедер имаше чувството, че допълват неговата чаша по-често от чашите на другите четирима, то това несъмнено беше знак за смущението на капитана, един вид извинение за грубата шега.
Содай изрецитира последния си сонет, цветиста възхвала на една от най-популярните обозни курви, които пътуваха с войската. Клин го надмина, като изнесе пространна реч за мъжките добродетели, а именно майсторство в боя, изтънчените изкуства и сексуалната мощ. Джори и Госпи изпълниха весела песничка на два гласа, акомпанирайки си с барабан и тръстикова свирка. Когато дойде ред на Гедер, той се изправи във ваната, чиято вода отдавна беше изстинала, и изпълни едно конкретно стихотворение заедно със съпътстващата го джига. Стихотворението го беше научил от баща си по време на сериозен запой и досега не го беше изпълнявал пред чужди хора. Чак когато завърши изпълнението си и видя, че другите се превиват и цвилят от смях, съобрази, че трябва да е адски пиян, за да повтори стихотворението точно тук и точно сега. Усмихна се в опит да прикрие жегналата го тревога. Дали не беше станал неволен съучастник в собственото си унижение? Усмивката му ги развесели още повече и те се смяха, докато Клин, останал без дъх, не удари по пода и не даде знак на Гедер да седне във ваната.
Поднесоха им сирене и наденица, още вино, симиди и туршия, още вино. Говориха за неща, които упорито се отскубваха от вниманието на Гедер и не оставиха никаква следа в спомените му. По някое време си даде сметка, че дърдори адски сериозно за удавените като артистично изражение, или може би като естетическо намерение.
Събуди се в палатката си от навосъчен брезент. Беше му студено, болеше го всичко и нямаше спомен как се е озовал тук. Оскъдната немилостива светлина на зората нахлуваше неканена през тънкото платно. Вятър подсвиркваше навън. Гедер се зави презглава с одеялото, както се забраждат рибарските съпруги, с надеждата да поспи още малко. Ленивите пипалца на съня тъкмо полазваха ума му, когато пронизителният зов за сбор сложи окончателно край на почивката му. Гедер се надигна с мъка, облече чиста униформа и върза косата си на тила. Коремът му се бунтуваше шумно. Главата му се чудеше дали повече я боли, или повече ѝ се гади. Ако повърнеше в палатката, никой нямаше да го види, но пък щеше да отвори работа на оръженосеца си, който да почисти повръщаното, преди войската да е поела в поход. Ако излезеше да повърне навън, със сигурност щяха да го видят. Зачуди се колко ли е изпил снощи. Прозвуча вторият сигнал за сбор. Вече нямаше време за повръщане. Гедер стисна зъби и тръгна към палатката на капитана.
Ротата се беше строила — Калиам, Алинтот и две дузини други рицари, мнозина смогнали да навлекат ризници и нагръдници. Зад всеки от рицарите в пет редици се редяха сержантите и пешаците. Гедер Палиако направи геройски опит да изправи снага, защото знаеше, че мъжете зад него свързват шансовете си за слава и оцеляване с неговата компетентност. Точно както неговите шансове за въпросните неща зависеха от капитана, от лорд Терниган над него и накрая от върховния маршал, който командваше цялата армия.