Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Това само ще предизвика по-голяма сензация — рече Фиона, — отколкото просто да публикува снимката.
— Не ми даваш кой знае колко възможности.
— Не мога ли да получа услуга без никакви уговорки? Моля те. Поискай от нея да не пуска снимката ми.
Изведнъж Уолт си спомни за нещо, което дълго време не му даваше мира. И отново той го изрече на глас, без да отдели достатъчно време да помисли за последиците.
— Тази твоя параноя… дали случайно няма нещо общо с факта, че винаги се намираш от другата страна на фотоапарата, а? — Очите й се впиха в него. Ако онова, което виждаше преди секунди в тях, бе гняв, сега бе ярост. — Правиш снимки, за да си сигурна, че никой не снима теб? Това ли е? Доста коварно, не смяташ ли?
— Моля те, престани — каза тя.
Сестрата почука по рамката на вратата.
— Влизам — обяви тя.
— Ще поговоря с Пам — обеща изведнъж Уолт.
И се изуми от облекчението, разляло се по нараненото лице на Фиона, както и от топлината на ръката й, когато тя отново докосна неговата.
3.
Беатрис, тригодишният ирландски шпаньол на Уолт, пусна език върху снимката на Фиона на първата страница на „Маунтин Експрес“, а сетне се обърна да близне господаря си, настанен зад волана на джипа. Уолт избута кучето на задната седалка и му нареди да не мърда. Избърса лигите от вестника, но бе твърде късно: Фиона, която изнасяше момиченцето от реката, сега имаше брада, която стигаше до кръста й.
Той спря джипа „Чероки“ в алеята зад патрулната кола на своя заместник-шериф. Обаждането за нападение от мечка бе дошло преди трийсет минути. Застраховката на собственика на къщата изискваше полицията да потвърди причината за щетите. На Уолт не му беше за първи път. Кофи за смет или коли със спуснати прозорци бяха най-честите мишени на разлудувалите се мечки. Но рядко се случваше някоя да нахлуе в кухня и да я опустоши. И сега той трябваше да види това…
Субаруто на Фиона бе паркирано под преносимо баскетболно табло. Бяха я повикали вътре да документира щетите. В предния двор въртящите се пръскачки създаваха мъгла, зад която величествено се издигаха покритите с гъста зеленина планини. Всяка гледка тук бе достойна за пощенска картичка.
Къщата на Бъркхолдър, панелна постройка с площ 800 квадрата, заемаше задния ъгъл на парцел от пет акра в края на получастен път, дълъг четиристотин метра. Единствените им съседи — семейство Енгълтън — живееха на близо километър оттук. Фиона се грижеше за тяхното имение, настанена в бунгалото им за гости, което означаваше, че можеше да дойде и пеш.
Уолт хвърли вестника на пода на колата, подразнен от провалилия се опит да попречи на публикуването на снимката на Фиона. Опасяваше се, че това ще му излезе скъпо.
Отвори едва-едва прозореца за Беатрис, каза й да не мърда от мястото си и излезе, като не бързаше особено да стигне до входната врата. За щастие телефонът му иззвъня и го накара да спре недалеч от пръскачките.
Моментално позна изписания телефонен номер.
— Татко? — зарадва се Уолт.
— Не е нужно да звучиш толкова изненадано.
— Изненадата е по-скоро приятна. Доста време не си звънял.
— Нима? Сигурно е тъй. Честна дума, не помня.
Точно там е работата, помисли си Уолт.
— На какво дължа тази чест? — започна Уолт.
— Потърсиха ме за посредник, може да се каже. Един детектив от „Престъпления срещу личността“ тук, в Сиатъл. Знаеше, че съм ти баща, и се свърза с мен чрез един наш общ познат, Брент Стафър, мое приятелче от Бюрото.
Джери никога не пропускаше да напомни на сина си, че е бил специален агент на ФБР и че Уолт е пропуснал собствения си шанс да служи на една по-висша цел. Също така с удоволствие му напомняше, че чете местния кечъмски вестник и следи историите, засягащи отдела на Уолт. Обичаше да му натяква, че работата му включва отстраняване на овце от магистралата или автомобилен ескорт на някоя рок звезда, дошла да покара ски през уикенда.
— Той се опитва да бъде дискретен, много дискретен, заради личностите, които са замесени — поясни баща му. — Не иска да има дори запис на телефонен разговор. Схващаш картинката, нали?
— Да. — Уолт бе имал доста работа с богатите и известните — повече, отколкото подозираше Джери.
— Би могъл да ти се обади на мобилния или пък вкъщи. Предпочита да не ти звъни в службата. Споменах му, че доколкото знам, използваш онази интернет джаджа…