Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Това наричам аз комитет от весели посрещачи — отбеляза Пит, усмихнат до уши.
Джордино започна да бърше кървящата си рана с носна кърпа. Когато кърпата се напои с кръв, той я сви на топка и я метна през прозореца. Погледът му се отмести към близкото крайбрежие и той потъна в мисли за момент. Накрая се обърна към Пит.
— Предполагам, съзнаваш какъв късмет извадихме, че седим сега тук.
— Да, съзнавам — отвърна сковано Пит. — На няколко пъти ми мина през ума, че нашият призрак ще ни спипа.
— Ще ми се да разбера кой беше той и за какво му беше цялата тази разруха.
Лицето на Пит доби замислено изражение.
— Единствената улика е жълтата боя на „Албатрос“.
Джордино погледна питащо приятеля си.
— Какво значение може да има цветът на онази стара летяща трошка?
— Ако си учил добре история на авиацията — отвърна Пит с добродушен сарказъм, — би трябвало да си спомниш, че германските пилоти от времето на Първата световна война са боядисвали самолетите си със свои индивидуални цветове, някои от тях доста необичайни.
— Остави урока по история за по-късно — изръмжа Джордино. — В момента искам само да се измъкна от тази задушна кабина и да надигна питието, което обеща да ме черпиш. — Той стана от седалката и тръгна да слиза.
Синият автомобил спря до голямата сребриста летяща лодка и четирите му врати се отвориха едновременно. Пътниците му скочиха навън с възгласи и започнаха да удрят алуминиевата врата на самолета. След тях тълпата от редници и сержанти наобиколиха самолета, помахвайки и викайки радостно към пилотската кабина.
Пит остана седнал и им помаха в отговор. Тялото му беше уморено и сковано, но умът му все още работеше на пълни обороти. В съзнанието му изплува едно заглавие и накрая той го изрече на глас:
— „Ястребът от Македония“.
Джордино се спря на вратата и се обърна.
— Какво каза?
— А, нищо — рече Пит и изпусна дълга, шумна въздишка. — Хайде, ела да те почерпя едно питие.
2.
Когато Пит се събуди, навън беше все още тъмно. Нямаше представа колко време е спал. Може би беше подремнал за малко, а може би часове е бил в прегръдките на съня. Нямаше представа, а и не го интересуваше. Металните пружини на леглото във военновъздушната база изскърцаха, когато той се размърда, за да се настани по-удобно. Но комфортът на дълбокия сън му се изплъзваше. Напрегна замъгленото си съзнание в опит да си обясни причината. Дали не беше заради монотонното жужене на климатичната инсталация? Едва ли, тъй като бе свикнал да се унася дори сред силния шум на самолетните мотори. Или пък се дължеше на пъплещите хлебарки? Бог знае защо Тасос гъмжеше от тях. Не, трябва да е от нещо друго. И тогава разбра. Отговорът прониза мъглата на сънения му мозък — буден го държеше не съзнанието, а подсъзнанието му. Като на проекционен апарат то започна да редува снимки на странните събития от предния ден, една след друга, една след друга.
Една снимка се открояваше ярко сред останалите. Тя изобразяваше галерия в германски военен музей. Пит ясно си я спомняше, фотографският апарат бе запечатал германски авиатор, позиращ до изтребител от Първата световна война. Беше облечен с летателен комбинезон от онова време; дясната му ръка беше върху главата на огромна бяла немска овчарка. Кучето, което явно му носеше щастие, изглеждаше задъхано и гледаше господаря си с покровителствен поглед в благите си като на кошута очи. Летецът гледаше в обектива; лицето му имаше момчешки израз и беше някак голо без обичайните прусашки белези от дуел и без монокъл. Дръзката усмивка и изправената му стойка обаче издаваха гордия военен тевтонец.
Пит си спомни дори и текста под снимката, който гласеше:
Ястребът от Македония
Лейтенант Курт Хайберт от „Ягдштафел 91“, с 32 въздушни победи над Съюзниците на Македонския фронт; един от най-изявените асове на голямата война.
Предполага се, че е бил свален и потънал в Егейско море на 15 юли 1918 г.
Пит остана да лежи в тъмнината. Едва ли ще заспя отново, помисли си той. После се надигна на лакът, пресегна се да вземе часовника си „Омега“ от нощното шкафче и го доближи до очите си. Луминесцентните стрелки показваха 4:09. Той свали крака на пода от винилови плочки, издърпа една цигара от пакета до часовника и я запали със запалка „Зипо“. Всмукна дълбоко, стана и се протегна. Лицето му се изкриви от гримаса — усети болки в гърба от десетките потупвания в знак на поздравления от страна на мъжете от Брейди Фийлд, които бяха наобиколили него и Джордино, веднага щом двамата слязоха от кабината на „Каталина“. Пит се усмихна при спомена за сърдечното им посрещане.