Средиземноморският храст

Ненадейно жената се обърна и улови проницателния поглед на Пит.

— Мислех, че наблюдавате изгрева — рече тя със смутена усмивка.

— Много изгреви съм наблюдавал, но сега за първи път съм рамо до рамо с прекрасна, истинска гръцка Афродита — отвърна Пит и забеляза, че тъмнокафявите й очи заблестяха от комплимента.

— Благодаря за ласкателството, но Афродита е била гръцката богиня на любовта и красотата, докато аз съм само половин гъркиня.

— А каква е другата половина?

— Баща ми беше германец.

— В такъв случай трябва да благодаря на боговете, че приличате на майка си.

Тя му хвърли навъсен поглед.

— Внимавайте да не ви чуе чичо ми.

— Защо, да не би да е типичен шваба?

— Да, такъв е. Всъщност той е причината да съм на остров Тасос.

— Е, значи, не е чак толкова лош — отбеляза Пит, запленен от лешниковите й очи. — При него ли живеете?

— Не. Всъщност съм родена тук, но отраснах и учих в Англия. Осемнайсетгодишна се влюбих в един много изискан търговец на автомобили и се ожених за него.

— Не знаех, че има и изискани търговци на коли.

Жената подмина язвителната му забележка и продължи:

— През свободното си време обичаше да се състезава с коли и го правеше много успешно. Печелеше почти всички състезания. — Тя сви рамене и започна да чертае с пръст кръгове в пясъка. — На последното състезание участваше с една кола със свръхмощен двигател. — Гласът й стана странен и сипкав. — Денят беше дъждовен, колата се подхлъзна и се заби в едно дърво. Когато стигнах до него, той беше вече мъртъв.

Пит гледа мълчаливо близо минута скръбното й лице.

— Кога се случи това?

— Преди осем и половина години — отвърна тя шепнешком.

Пит се почувства като ударен. После го изпълни гняв. Какво губене на време, помисли си той. Как може една толкова красива жена да пропилява близо девет години от живота си в скърбене за мъртвец. Колкото повече се замисляше за това, толкова повече се усилваше гневът му. Видя, че от очите й рукнаха сълзи при спомена и гледката прободе сърцето му. Той се пресегна и я зашлеви през лицето с опакото на ръката си.

Тя отвори широко очи и тялото й се изпъна от силната плесница. Сякаш куршум я бе пронизал.

— Защо ме ударихте?

— Защото имахте нужда от това, и то належаща нужда — сопна й се той. — Тази любов, която таите в себе си, е угаснала много, много отдавна. Изненадан съм, че още никой не ви е натупал хубавичко, та да я избие от главата ви. Значи съпругът ви е бил изискан, а? Е, и какво от това? Той е мъртъв и погребан и колкото и да скърбите, няма да го вдигнете от гроба. Скътайте надълбоко в себе си спомена за него и не мислете повече за него. Вие сте красива жена, не бива да стоите вързана за ковчег, пълен с кости. Мястото ви е до всеки мъж, който се обръща след вас да ви се възхити и копнее да ви притежава. — Пит забеляза, че думите му проникват през слабата й отбрана. — Добре си помислете, това е животът ви. Не го захвърляйте и не се отдавайте на скръбта, докато повехнете и се прошарите.