Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Изведнъж цветен блясък на фона на черния облак привлече вниманието на Пит. Беше яркожълт самолет. Машината направи остър завой, което говореше за високата й маневреност, и пикира през дима. Пит намали скоростта на острия ъгъл на спускане, за да не прелети отвъд странния си неприятел. Другият самолет се появи от отсрещната страна на дима и ясно се видя как обстрелва Брейди Фийлд.
— Да пукна, ако това не е стар немски „Албатрос“! — извика високо Пит.
„Каталина“ идваше право откъм слънцето и пилотът на „Албатрос“, приковал вниманието си в разрушителната си дейност, не го виждаше. Сатанинска усмивка се разля по лицето на Пит, докато приближаваше мястото на атаката. Наруга се, задето не разполагаше с оръдия под негова команда, които да изригнат от носовата част на PBY. Натисна педалите за вертикалното кормило и се плъзна на крило, за да предостави на Джордино по-добра огнева линия. „Каталина“ напредваше, все още незабелязана от противника. В следващия миг, сред грохота на моторите, се разнесе пукотът от карабината на Джордино.
Намираха се почти над „Албатрос“, когато покритата с кожено пилотско боне глава на пилота в откритата кабина се обърна. Бяха толкова близо, че Пит видя как пилотът зяпна от почуда при вида на голямата летяща лодка, устремена към него откъм слънцето. Преследвачът стана плячка. Пилотът се съвзе бързо и рязко изви „Албатрос“, за да го отдалечи, но Джордино вече изпразваше карабината си във фюзелажа му.
Зловещата нелепа драма в затъмненото от дим небе над Брейди Фийлд премина в нова фаза, когато летящата лодка от Втората световна война зае отбранителна позиция срещу изтребителя от Първата световна война. „Каталина“ беше по-пъргава, но „Албатрос“ пък имаше предимството от две картечници и далеч по-висока степен на маневреност. „Албатрос“ беше по-малко познат от прославения си двойник „Фокер“, но беше великолепен изтребител и „работният кон“ на Германските ВВС от 1916 до 1918 година.
„Албатрос“ се изви, обърна се и се насочи право към пилотската кабина на PBY. Пит реагира бързо, като рязко дръпна лостовете за управление, за да направи лупинг с тромавата машина и се помоли крилете й да останат залепени за фюзелажа при маневрата. Той забрави за всички общоприети правила на летене — кръвта му закипя от въодушевлението от предстоящия двубой. Едва ли не чу как нитовете запукаха, когато PBY се изви по гръб. Светкавичните действия, в разрез с общоприетите, свариха противника му неподготвен и двата огнестрелни потока от жълтия самолет дори не докоснаха „Каталина“.
Тогава „Албатрос“ извърши стръмен ляв завой и пресрещна PBY. Двата самолета се приближаваха челно един срещу друг. Пит видя, че трасиращите куршуми от другия самолет профучават на около три метра под кабината му. Имаме късмет, че противникът ни е лош стрелец, помисли си той. Изпълни се обаче с неприятно чувство, когато двата самолета застанаха на една права един срещу друг. Пит изчака до последната възможна минута, преди да наклони носа на водосамолета надолу и бързо направи завой, с което спечели кратка, но благоприятна позиция спрямо „Албатрос“. Джордино отново откри огън. „Албатрос“ обаче пикира и се стрелна право към земята, измъквайки се от оловната градушка. За миг Пит го изгуби от поглед. Той рязко изви надясно и пое към небето. Но твърде късно. По-скоро чу, отколкото почувства ударите от куршумите, които се забиваха в летящата лодка. Пит предприе маневра „падащо листо“ и успешно се изплъзна от смъртоносното ужилване от страна на по-малкия самолет. Беше изплъзване на косъм.
Неравната битка продължи цели осем минути под погледите на онемелите военни на земята. Странният въздушен двубой бавно се измести на изток над бреговата ивица и там започна последният рунд.
Пит вече плуваше в пот. Ситни капчици солена течност извираха от порите на челото му и се стичаха на лъкатушещи струйки по лицето му. Противникът му беше хитър, но и Пит играеше стратегическа игра. С безкрайно търпение, изровено от някакви скрити резерви в тялото му, той се приготви и зачака подходящия момент.
„Албатрос“ се опита да се доближи зад и малко над „Каталина“. Пит поддържаше равномерна скорост и другият пилот, предчувствайки победата си, се доближи на петдесетина метра зад опашната секция. Но преди двете му картечници да затрещят, Пит намали скоростта и спусна задкрилките. Водосамолетът почти спря във въздуха. Изненадан от тази маневра, неизвестният пилот изстреля напразно куршумите си. В същото време обаче моторът му бе подложен на няколко точни прицела от карабината на Джордино. Старият модел самолет направи завой пред носа на „Каталина“ и Пит, с подобаващото уважение, което един смел мъж изпитва към друг смел мъж, видя как пилотът в откритата кабина повдигна очилата над челото си и отдаде рязко чест. После пилотът на жълтия „Албатрос“ направи завой и се отправи на запад над острова, оставяйки след себе си черна диря дим, която свидетелстваше за точната стрелба на Джордино.