Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Не вярвам на ушите си — рече изумен Джордино.
Пит поклати глава.
— И на мен ми е трудно да го приема, но трябва да подадем ръка на онези момчета долу. А сега побързай.
— Ще побързам, но все още не мога да повярвам на ушите си.
— Не ти е работа да разсъждаваш, приятелю. — Пит леко ощипа Джордино по ръката и му хвърли кратка усмивка. — Късмет!
— Запази го за себе си. И ти кървиш не по-трудно от мен — отвърна с мрачно лице Джордино, после, измърморвайки нещо под носа си, стана от седалката на втория пилот и се запъти към вътрешността на водосамолета. Извади от висок тесен шкаф трийсеткалибрена карабина и я зареди с петнайсетпатронова пачка. Силна струя топъл въздух го блъсна в лицето и изпълни отсека, когато отвори страничните люкове. Той провери още веднъж оръжието и седна в очакване; мислите му се върнаха към едрия мъж, който пилотираше водосамолета.
Джордино се познаваше с Пит много отдавна. Двамата бяха играли заедно като момчета, бяха учили заедно в една и съща гимназия, бяха излизали заедно с момичета. Той познаваше Пит по-добре от всеки човек, в това число и жени. В известен смисъл в Пит живееха двама души, напълно различни един от друг. Единият Дърк Пит беше хладнокръвно разумен и рядко допускаше грешки, но в същото време беше весел, непретенциозен и лесно завързваше приятелства. Другият Пит пък беше на настроения, често с часове се затваряше в себе си, ставаше мълчалив и сдържан. Трябваше да има ключ, който да отключва и отваря вратата между тях двамата, но Джордино все още не бе го намерил. Знаеше обаче, че преходът от единия Дърк Пит към другия ставаше все по-често през последните години — откакто Пит бе загубил любима жена в морето, близо до Хаваите, жена, която дълбоко бе обичал.
Джордино си спомни как се промениха очите на Пит, докато разговаряше по радиото — тъмнозеленият им цвят заблестя ярко, като чу съобщението за опасност. Само веднъж беше виждал същите такива пламъчета в очите му и потръпна леко при спомена, когато погледът му попадна върху липсващия пръст на дясната му ръка. Той побърза да върне мислите си към настоящия момент и освободи предпазителя на карабината. Колкото и да беше странно, това движение го изпълни с чувство за сигурност.
В пилотската кабина обветреното лице на Пит издаваше мъжественост. Той не беше хубавец от типа на филмова звезда, ни най-малко. Жените рядко го преследваха. Обикновено се чувстваха притеснени в негово присъствие. Долавяха по някакъв начин, че той не е мъж, който задоволява женски капризи или се хваща на глупавото им кокетство. Той обичаше женската компания, обичаше да прегръща нежните им тела, но мразеше да използва хитрости и лъжи, за да прелъстява жените. Не че му липсваше подход, за да вкара някоя жена между чаршафите си; напротив, в това отношение беше дори експерт. Но не му беше присъщо да използва за целта разни номера. Затова предпочиташе прямите и открити жени, каквито обаче рядко се срещаха.
Пит отмести щурвала напред и летящата лодка заби нос към ада на Брейди Фийлд. Белите стрелки на висотомера бавно се завъртяха назад върху черната скала, регистрирайки снижаване. Той изостри наклона и двайсет и пет годишният самолет започна да вибрира. Машината не беше конструирана за високи скорости. Тя беше предназначена да събира разузнавателни данни с умерена скорост и за големи разстояния — нищо повече.
Пит беше настоял да бъде закупен този водосамолет. Това стана, след като бе прехвърлен от ВВС на работа в НЮМА по молба на директора на агенцията адмирал Джеймс Сандекър. Пит все още беше с ранг майор и според документите беше назначен безсрочно в НЮМА. Там той изпълняваше длъжността наземен офицер по сигурността, което за него не означаваше нищо друго, освен странно определение за авариен монтьор. Когато даден проект изпаднеше в необясними затруднения или ненаучни проблеми, работата на Пит беше да разплете конците и да върне операцията обратно в релсите. Тъкмо тази беше причината, поради която той бе изискал да бъде закупена летящата лодка „Каталина“ PBY. Макар и бавна, тя можеше да превозва удобно пътници и товар и което беше най-важното, да каца и излита на вода — първостепенен фактор, тъй като почти деветдесет процента от операциите на НЮМА се извършваха на километри навътре в морето.