Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Стигнахме ли вече над „Първи опит“? — измънка Джордино през нова прозявка.
— Почти. Право пред нас е остров Тасос.
— По дяволите! — изсумтя Джордино, после се захили. — Можех да поспя още десет минути. Защо ме събуди?
— Прихванах съобщение от кулата на Брейди. Летището било под въздушна атака от неидентифициран самолет.
— Не говориш сериозно, нали? — не можеше да повярва Джордино. — Сигурно е някаква шега.
— Не, не вярвам да е шега. Гласът на диспечера съвсем не звучеше преправен — отвърна Пит и задържа поглед върху водата на петнайсетина метра под фюзелажа на водосамолета. За да поддържа изострени сетивата си, през последните триста и двайсет километра той ту се спускаше, ту се издигаше.
— Май от кулата на Брейди казват истината — отбеляза Джордино, взирайки се през челното стъкло на кабината. — Погледни източната част на острова.
Двамата отправиха погледи към приближаващия се хълм, издигащ се от морето. Плажовете покрай прибоя бяха жълти и пусти, но заоблените възвишения тънеха в зеленина. Цветовете танцуваха в маранята и ярко контрастираха на ограждащата ги синева на Егейско море. В източния край на Тасос се издигаше огромен стълб дим към безветреното небе и се разширяваше във вид на гигантски спираловиден черен облак. Скоро се видяха и оранжевите пламъци в основата на дима.
Пит грабна микрофона и натисна бутона на дръжката му.
— Кула Брейди, кула Брейди, тук PBY-086. Сега е ваш ред!
Отговор не последва. Пит повтори повикването още два пъти.
— Никой ли не се обажда? — попита Джордино.
— Никой — отвърна Пит.
— Ти каза „неидентифициран самолет“. Значи е само един, така ли?
— Точно това бяха думите от кулата Брейди, преди връзката да прекъсне.
— Много странно. Защо само един самолет ще напада американска военновъздушна база?
— Кой знае! — Пит издърпа леко назад щурвала. — Сигурно е работа на някой раздразнен гръцки фермер, на когото му е дотегнало нашите реактивни самолети да подплашват козите му. Във всеки случай не е мащабна операция, иначе Вашингтон щеше да ни е уведомил досега. Ще изчакаме и ще видим. — Той разтърка очи, за да пропъди сънливостта си. — Приготви се. Ще издигна самолета, ще направя кръг над ония хълмове там и ще снижа, за да огледаме положението по-отблизо.
— Добре — Джордино събра вежди и се усмихна мрачно, — но действай предпазливо.
— Не се безпокой — засмя се Пит. — Главната цел в живота ми е да остана здрав и читав възможно най-дълго време. — Той избута ръчната газ напред и двата мотора „Прат & Уитни Уосп“ увеличиха оборотите си. Огромната „Каталина“ се издигна към слънцето, набирайки скорост за секунди, после закръжи над планините на Тасос по посока уголемяващия се облак дим.
Изведнъж в слушалките на Пит се разнесе глас, който едва не проглуши ушите му, преди той да успее да завърти копчето за гръмкостта на звука. Беше предишният глас, но много по-силен този път.
— Тук кулата Брейди. Ние сме под въздушно нападение! Повтарям: ние сме под въздушно нападение. Който ме чува, моля, отговорете! — Гласът ставаше истеричен.
Пит отговори:
— Кула Брейди, тук PBY-086. Продължавайте.
— Слава богу! Най-сетне някой ме чу — въздъхна гласът.
— Опитах се да се свържа с вас преди малко, кула Брейди, но връзката заглъхна и прекъсна.
— Бях улучен при първото нападение. Сигурно съм припаднал. Сега съм добре. — Думите се чуваха накъсано, но ясно.
— Ние сме на около шестнайсет километра на запад от вас, на височина хиляда и осемстотин метра. — Пит говореше бавно, без да повтаря. — Какво е положението ви там?
— Нямаме отбрана. Всичките ни самолети на земята са разрушени. Най-близката ни изтребителна ескадра се намира на хиляда и двеста километра оттук. Тя няма да успее да пристигне навреме. Вие можете ли да ни помогнете?
Пит поклати глава по навик.
— Не, кула Брейди. Максималната ми скорост е под сто и деветдесет възела, а освен това имам само две пушки на борда. Безсмислено е да влизам в бой с реактивен самолет.
— Моля ви, помогнете — настоя гласът. — Нападателят ни не е реактивен бомбардировач, а биплан от Първата световна война. Моля ви, помогнете.
Пит и Джордино само се спогледаха. Минаха точно десет секунди, преди Пит да поеме отново властта над сетивата си.
— Добре, кула Брейди, идваме. Но няма да е зле междувременно да идентифицирате въпросния самолет, защото в противен случай ще обречете на скръб две майчици с посребрени коси, ако на мен и втория ми пилот ни светят маслото. Край. — Пит се обърна към Джордино и заговори бързо, с каменно лице. — Иди да отвориш страничните люкове. Вземи една от двете карабини и влез в ролята на отличен стрелец.