Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
„Каталина“ започна да пропада надолу, но след няколко припрени настройки на приборите за управление Пит възстанови стабилния полет на машината. После предприе стръмен завой нагоре. На височина хиляда и петстотин метра я изправи в хоризонтално положение и огледа острова и морската шир. Не видя никъде яркожълтия самолет, обозначен с малтийски кръстове. Той беше изчезнал безследно.
Ледени тръпки полазиха по гърба на Пит. Жълтият „Албатрос“ му се бе сторил познат. Изпита чувството, че забравен призрак от миналото се беше върнал да го преследва. Но неприятното усещане премина тъй бързо, както се бе появило, и той изпусна дълбока въздишка, когато напрежението го отпусна и на негово място се настани облекчението.
— Е, кога ще си получа медала за стрелбата? — подхвърли Джордино от вратата на кабината; беше ухилен до уши въпреки огромната рана в скалпа му. Кръвта се оттичаше по дясната страна на лицето му и багреше яката на ризата му.
— Като се приземим, ще те почерпя едно питие вместо медал — отвърна Пит, без да се обръща.
Джордино се настани на седалката до него.
— Чувствам се като току-що слязъл от влакче на ужасите.
Пит не можа да сдържи усмивката си, но не каза нищо, само се отпусна и облегна назад. После извърна глава и присви очи, като видя лицето на Джордино.
— Какво ти се е случило? Да не си прострелян?
Джордино направи престорено скръбна физиономия.
— Кой ти е казал, че можеш да правиш лупинг с PBY?
— Ами моментът го наложи — отвърна Пит с весели пламъчета в очите.
— Следващия път предупреждавай пътниците. Аз заподскачах като баскетболна топка по пода на главната кабина.
— В какво си удари главата?
— Нужно ли е да питаш?
— Кажи де.
Джордино изведнъж се раздразни.
— Ако искаш точно да знаеш, ударих се в дръжката на вратата на тоалетната.
Пит като че ли онемя за момент, после тръсна глава назад и избухна в смях, който прозвуча толкова заразително, че и Джордино прихна след него. Общият звук отекна в пилотската кабина и заглуши шума от моторите. Близо трийсет секунди минаха, преди веселието им да премине и даде превес на сериозността на настоящото положение.
Умът на Пит беше бистър, но умората бавно започваше да го наляга. Дългите часове във въздуха и напрежението от скорошната битка започнаха да се просмукват в тялото му като сковаваща влажна мъгла. Той си помисли за приятния дъх на сапун под студен душ и свежестта на чисти чаршафи. Погледна през прозореца на кабината към Брейди Фийлд и се сети, че първоначалната му крайна цел беше „Първи опит“, но някакво смътно предчувствие, или може би закъсняла преценка, го накара да промени решението си.
— Вместо да се приводним до „Първи опит“, мисля, че ще е най-добре да кацнем на Брейди Фийлд. Имам неприятното чувство, че фюзелажът ни е надупчен с няколко куршума.
— Разумно предложение — съгласи се Джордино. — Нямам никакво настроение да скачам с парашут.
Голямата летяща лодка извърши последния си заход и се приготви за кацане на осеяната със самолетни останки писта. Колесникът тупна върху нагорещения асфалт и силният звук на свиреща гума сигнализира за приземяването.
Пит заобиколи пламъците и зарулира към далечния край на плаца. Когато „Каталина“ спря да се движи, той изключи моторите и сребристите витла постепенно спряха да се въртят и заблестяха на слънцето. Пит и Джордино останаха за миг неподвижно на местата си, наслаждавайки се на първата приятна тишина, която обгърна кабината след тринайсет часа непрекъснат шум и вибрации.
Пит отвори прозореца си и разсеяно загледа как огнеборците на базата се бореха с огнения ад. По целия плац се извиваха маркучи и приличаха на пътища на топографска карта. Пламъците на реактивните самолети F-105 бяха потушени, но единият от каргомастерите С-133 продължаваше да гори.
— Я виж там — посочи Джордино.
Пит се наведе над командното табло и погледна през прозореца на Джордино. Един голям син автомобил комби на ВВС се приближаваше по плаца към PBY. В колата имаше няколко офицера, а зад нея, като сюрия ловджийски кучета, с радостни викове подтичваха трийсет-четирийсет редници и сержанти.