Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
От лунните лъчи, нахлуващи през прозореца на офицерската квартира, и от топлия чист въздух на ранното утро Пит се почувства неспокоен. Той свали късите си панталони и затършува в багажа си на слабата светлина. Напипа плувките си, извади ги и ги обу, после грабна от банята една хавлиена кърпа и излезе в тишината на нощта.
Навън ярката средиземноморска луна придаваше на голата местност неземен, призрачен вид. Небето беше обсипано със звезди, сред които ясно се открояваше Млечният път.
Пит тръгна по пътеката към главния портал. Спря се за миг и погледна към пустата писта. Тук-там редиците от многоцветни светлини от двете й страни бяха прекъснати. Вероятно лампите на сигналната система са били счупени от въздушното нападение, помисли си той. Оттатък пистата различи тъмния силует на „Каталина“, която стоеше в другия край на плаца самотна като мътеща патица. Куршумите, както се оказа, не бяха повредили сериозно корпуса й и мъжете от звеното по поддръжка бяха обещали, че още на сутринта ще започнат ремонта, който щял да отнеме три дни. Полковник Джеймс Люис, командващият офицер на базата, им бе поднесъл извиненията, задето щял да ги забави, но механиците трябвало първо да довършат ремонта на разрушените самолети на базата. Пит и Джордино приеха поканата на полковника да нощуват в Брейди Фийлд и да пътуват с китоловната лодка на „Първи опит“ до кораба и обратно до брега. Гостоприемството на полковника разреши проблема със спането им, тъй като и без това каютите на борда на „Първи опит“ бяха препълнени.
— Не е ли малко рано за плуване, приятел?
Гласът изтръгна Пит от мислите му и едва тогава той видя, че се намира под ослепителната светлина на прожектори, монтирани на покрива на караулката на портала. Караулката беше разположена върху обточено с бордюр островче, което разделяше платната за влизащи и излизащи превозни средства, и беше голяма колкото да вмести един човек. Нисък и широкоплещест полицай от Въздушната полиция прекрачи навън прага на вратата и се вгледа внимателно в него.
— Не можах да спя — оправда се Пит и мигом се почувства глупаво, че не измисли нещо по-оригинално. Но какво пък, по дяволите, това е самата истина, каза си той наум.
— Вярвам ви — рече полицаят. — След всичко, което се случи днес, щях да се изненадам, ако някой в базата спи дълбоко. — Самото споменаване на думата „сън“ накара полицаят да се прозее.
— Сигурно много скучаете сам цяла нощ — отбеляза Пит.
— Да, така е. — Мъжът сложи ръце върху двете си оръжия „Сам Браун“ и 45-милиметров автоматичен „Колт“. — Ако ще излизате от базата, ще трябва да ми покажете пропуска си.
— Съжалявам, но нямам такъв. — Пит беше забравил да поиска от полковника пропуск за влизане и излизане от Брейди Фийлд.
Лицето на караула стана сериозно и строго.
— В такъв случай трябва да се върнете да си го вземете — каза той и уби между дланите си една нощна пеперуда, която прехвръкна покрай ухото му към светлината на прожекторите.
— Това ще е само губене на време, защото нямам издаден пропуск — усмихна се безпомощно Пит.
— Тия не ми минават, приятел. Никой не може да влезе или излезе през портала без пропуск.
— Освен мен.
Мъжът го изгледа подозрително.
— Как сте успели да влезете?
— По въздуха.
Караулът се стъписа от изненада. Очите му грейнаха на светлината на прожекторите. Друга нощна пеперуда прехвръкна покрай бялата му фуражка, но той не й обърна внимание.
— Ама това да не сте вие, пилотът на оная летяща лодка „Каталина“? — възкликна той.
— Същият.
— В такъв случай нека ви стисна ръката. — Лицето му се озари от широка усмивка. — Това беше най-великото хвърчащо нещо, което съм виждал — каза той и протегна ръка.
Пит я пое и потрепери. Той самият имаше силно ръкостискане, но сега то му се стори хилаво в сравнение с това на полицая.
— Благодаря ви, но щях да се чувствам далеч по-добре, ако бях свалил противника си.
— О, той няма да стигне много далече. Неговата стара купчина железа бълваше ураган от дим, докато прелиташе над хълмовете.
— Може и да се е разбил оттатък тях.