Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Страйк потвърди и след кратко сбогуване Чизъл затвори, а Страйк закуцука съм метростанцията „Сейнт Джеймсиз Парк“.
Десет минути по-късно, настанен на ъглово място във влака на метрото, Страйк скръсти ръце, протегна крака и се взря невиждащо към прозореца насреща си.
Естеството на това разследване бе крайно необичайно. Никога досега не бе имал клиент, жертва на изнудване, който толкова упорито да мълчи за провинението си. Но пък, напомни си Страйк, никога не бе и имал за клиент министър от правителството. Също така не всеки ден в офиса му нахлуваше изпаднал в психоза младеж, който да настоява, че е присъствал на убийството на дете, макар че, откакто вестниците го направиха известен, Страйк получаваше немалко чудати комуникации от неуравновесени хора – онова, което някога бе наричал за неудоволствие на Робин „чекмеджето на откачалките“, сега изпълваше половин шкаф.
И тъкмо връзката между удушеното дете и случая на Чизъл с изнудването караше Страйк да си блъска главата, макар на пръв поглед тя да бе очевидна – фактът, че Джими и Били бяха братя. Сега някой (и Страйк бе все по-убеден, че е вероятно това да е Джими, ако се съдеше по преразказа на Робин за обаждането) явно бе решил да пришие историята на Били към Чизъл, та макар че простъпката, довела до изнудването, нямаше как да е детеубийство, иначе Герайнт Уин би се обърнал към полицията. Като език, дето все търси болното място, мислите на Страйк се връщаха безрезултатно към братята Найт: Джими – харизматичен, речовит, хубавец и луда глава; Били – преследван от натрапчиви мисли, мръсен, несъмнено болен, тормозен от спомен, който можеше и да е лъжлив, но това не го правеше по-малко мъчителен.
Попикават се, като умират.
Кои? В главата на Страйк отново прозвуча гласът на Били Найт.
Заровиха я в розово одеяло в долчинката край татковата къща. Ама после казаха, че било момче...
Току-що бе изрично инструктиран от клиента си да ограничи разследването си до Лондон и да не се занимава с Оксфордшър.
Когато погледна на коя спирка на метрото са спрели току-що, Страйк си припомни смущението на Робин, когато говореше за Рафаел Чизъл. Прозя се, отново извади мобилния си телефон и успя да издири в Гугъл най-младия потомък на клиента си, на когото имаше много снимки как се качва по стълбите към съда за процеса си за непредумишлено убийство.
Докато разглеждаше Рафаел в различни пози, Страйк усети у него да се надига антипатия към хубавия млад мъж в тъмен костюм. Като се оставеше настрани фактът, че синът на Чизъл напомняше италиански модел с много различното си от британско излъчване, образът му събуди латентна неприязън, кореняща се в класови и лични причини, и тя отново запламтя в гърдите на Страйк. Рафаел беше същият тип като Джаго Рос, за когото Шарлот се беше омъжила след раздялата им: от висшата класа, скъпо облечени и образовани, с по-леко понасяни за лудориите си наказания, защото можеха да си позволят най-добрите адвокати и защото създаваха у съдиите, решаващи съдбата им, асоциация със собствените им синове.
Влакът отново потегли и Страйк, изгубил връзка, тикна обратно телефона в джоба си, скръсти ръце и възобнови невиждащото си взиране в тъмния прозорец, като се опита да прогони нежеланите мисли, но те протягаха муцуна към него като гладно куче, дето не можеш да го игнорираш.
Даде си сметка, че никога не си бе представял Робин заинтересована от друг мъж освен от Матю, с изключение, разбира се, на онзи момент, когато я бе държал в прегръдките си на стълбите и за кратко...
Ядосан на себе си, той отритна настрани вредната мисъл и застави блуждаещото си съзнание да се насочи към любопитния случай с министър от правителството, порязани коне и тяло, увито в розово одеяло и заровено нейде в долчинка.
21
„...в тази къща зад гърба ти се водят разни игрички.“