Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
А, ето и подходящ случай да завърже разговор.
— Госпожице, госпожице, изпуснахте пакета, да, да, точно този, не се притеснявайте, да ви помогна ли? — Денис се засуети около една блондинка, която вадеше чанти от багажника на жълт опел. За разлика от Арбатова блондинката беше ярка. А по какво се различават безцветните от ярките — не е ясно. По веждите и миглите? Но нали с гримираните си мигли и изобщо с яркия си макиаж Арбатова пак е една безцветна мишка…
Без да удостои Грязнов с поглед, дамата издърпа от ръцете му пакета и тръгна към входната врата. Сигнализацията на опела прощално пропищя след нея.
— Добре, признавам си, госпожице, аз самият страшно се нуждая от вашата помощ…
Входната врата хлопна. Да, тук не само няма любопитстващи безделници, но и не обичат такива.
Стоп! На двора почти няма коли — всички са в гаражите. Значи ще се върне, ще занесе покупките и ще се върне… Но какво толкова има в тази мадама? На хоризонта се задава майка с количка. Тя със сигурност има много повече време, отколкото блондинката с характер. Може майката да не го отпрати…
Но Денис не се помръдна от мястото си. Нещо му подсказваше, че трябва да почака. Да почака и да помисли как да се приближи до блондинката.
С какво разполагаме? Опела. Аха, огъната предна броня. Е, ще се наложи още веднъж за днес да се направи на милиционер. Единствената надежда е „книжката“: мадамата едва ли ги различава. Ченге и толкова.
Входната врата отново щракна. Денис клекна със съсредоточен вид до огънатата броня. Поогънатата повърхност вече не беше идеално огледална, но все още можеше да се различи в нея кой се появява зад гърба му. Тя.
Денис се изкашля, стана, разкърши се, многозначително врътна пръст във вдлъбнатината:
— Госпожице, имам един въпрос към вас. Бъдете така любезна да ми покажете документите си.
Учуден поглед — първо към Грязнов, после към „книжката“ му, а по-нататък и към собствената кола. Денис невъзмутимо тръгна да обикаля колата, като си мърмореше:
— Жълт опел, драскотина на десния калник, огъната предна броня… Е, номерата нямат значение, лесно се подменят…
— За какво става дума? — Момичето все още е спокойно, но като че ли е на ръба.
— Сутринта получихме описание… Кола, подобна на вашата, е замесена в много неприятно нещо. Трябва да изясним къде сте огънали чудесната си броня. Изглежда, ще се наложи да ви…
— Почакайте, сега ще ви обясня за бронята. После ще можете да проверите как е станало. Преди около една седмица се прибирам вечерта и като последна идиотка бутнах едно такси пред сградата. Помислих си, че тръгва, а то даде газ и остана на място. С една дума, вината беше изцяло моя и шофьорът на таксито със сигурност ме е запомнил. Моля ви, проверете, сега ще ви кажа неговия номер, записах си го за всеки случай.
— Много ли се наложи да платите? — съчувствено изрече Грязнов, докато излизаше от ролята си.
— Вижте, в това отношение историята беше много странна. Аз, общо взето, не мислех веднага да вадя пари, исках първо да поговорим, може би щях да сваля цената — да не си мислите, че щом хората живеят прилично — тя посочи своето „имение“, — значи имат купища пари?
— Не, разбира се, не мисля — успокои я Грязнов.
— Та слизам значи аз от колата, приближавам до шофьора — а до него седнала една дама, пътничка. Ама съвсем хлапе, кукла, мига-мига с клепачи… Вие изобщо интересувате ли се от това?
— Разказвайте, госпожице, разказвайте… — Денис целият трепна отвътре. Кукла, казваш, и мигала с клепачи!
— И това момиче, като видя, че отивам с портмонето, започна да му пъха пари — излиза, че вместо мен. Той я погледна така странно, а тя, изглежда, реши, че му е дала малко, и започна да си дърпа обеците — вземете, казва, само да тръгнем по-скоро. Не искаше нито миг повече да остава в този двор, а и като че ли се изплаши от мен, все си навеждаше лицето…
— Това ли беше лицето?
Грязнов подаде на блондинката снимка на Олга Минчева.
— Разбира се, точно тя. Защо, има ли нещо?
Но „милиционерът“ вече не възнамеряваше да отговаря на този и на всички други въпроси. Той благодари горещо и малко неразбираемо и си тръгна, като дори забрави да запише номера на таксито, нещо, от което трябваше да се заинтересува, както се стори на момичето…