Том 5 (Исторически драми) [bg]

ЕПИСКОПЪТ

За Бога, спрете!

Най-малък в тази среща на князе,

от мен все пак най-много се изисква

да казвам правдата. Ако един

в туй ваше благородно общество

би бил така висок по благородство,

че съдия на Ричарда да бъде,

туй благородство би го отклонило

от този толкова безбожен грях.

Кой поданик на краля има право

да съди краля си? А кой от вас

не е тук кралски поданик? Не съдим

дори крадеца, заловен на място,

във негово отсъствие — тогава

възможно ли е образът на Бога,

наместникът, представителят Божи,

венчан, помазан, осветен отгоре,

да бъде съден от подвластни нему,

и то задочно? Боже опази,

в държава християнска християни

да сторят тъй омразно, черно дело!

Пред вас говори поданик, подбуден

от Господа да брани своя крал.

Лорд Херфорд, тук наречен крал от вас,

изменник е към своя собствен крал

и ако вий възложите венеца

върху главата му, ще ви предскажа,

че тази пръст ще бъде напоена

с английска кръв и бъдни векове

ще стенат от проклетото ви дело!

Мирът ще спи при турци и неверни,

а неговата люлка тук ще друсат

размирици и кървави войни;

брат с брата, племе с племе ще се бият

и ще бушуват бунт, безреда, ужас

в страната ни, додето нарекат я

„поле на черепи“, „Голгота68 нова“!

Разцепите ли кралския ни род

на дом и дом, от туй ще произлезе

най-грозното злощастие, което

нападало е нашата страна —

не го допускайте, не го правете,

осуетете го, ако не щете

да ви кълнат за своята беда

чадата ви и техните чада!