Том 5 (Исторически драми) [bg]

порфирата си — за бедняшка дрипа,

двореца си — за пещера на постник,

бокала си — за дървена гаванка,

народа си — за два светеца неми,

а ширното си кралство — за един

незнаен, тесен, малък, малък гроб;

или ще искам да ме погребат

сред някой оживен търговски друм,

така че мойте поданици често

да стъпват по главата ми. И тъй е:

сега сърцето тъпчат ми — защо

и нея да не тъпчат след смъртта ми?…

Омърл, ти плачеш, нежни братовчеде!

Ще развалим ний времето със този

свой горък плач; от нашите въздишки

житата ще полегнат и докарат

оскъдица на таз страна без вярност.

Или да му отпуснем, мислиш, края

и да измислим някаква игра

със сълзите? Например да ги роним

така, че да изровят постепенно

за двама ни гробове. И ще пишем:

„Тук спят две жертви на човешка злоба,

които с плач си издълбаха гроба.“

Говоря глупости. Добре тогаз!

И сам го виждам: смешен съм за вас…

Е, уважаеми Нортъмбърланд,

какво ви каза Болинбрук за Ричард?

Ще ми даде ли време да живея,

додето дойде смъртният ми ден?

Кажете му две думички за мен!