Гръмотевичния щит [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613072
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръмотевичния щит [bg]». Краткое содержание книги:
Епична възстановка на мита за Троя, обединяваща историята и легендите. Кон Игълдън
— Виж как се боят от теб — каза Пелей със завист.
За един кратък момент Агамемнон не разбра за какво говори, но после осъзна, че екипажите на чакащите кораби са се умълчали и никой не се оплаква, докато галерите на Микена приближават към плажа. Това не повдигна духа му. Не беше и очаквал друго.
На плажа го чакаха пратеници от двореца, готови да го посрещнат. Той обаче нито помръдна, нито им обърна внимание.
— Силни стени — отбеляза Пелей. — Впечатляващи. Ще изгубиш поне десет, ако не и петнадесет мъже срещу един, докато се опитваш да ги превземеш. Мисля, че е по-добре да се проникне през портите. Бил ли си тук преди?
— Баща ми ме доведе, когато бях дете. Вървяхме по стените. Най-слаби са на запад от града. Там ги е превзел Херкулес.
— Но той е имал бог Арес в редиците си, или поне така се говори — отвърна другият цар.
Агамемнон го изгледа, но не каза нищо. Хората винаги говореха за богове, бродещи сред тях, но царят на Микена никога не бе виждал подобно чудо. Той, разбира се, вярваше в боговете, но ги смяташе за откъснати от човешките дела или най-малкото за незаинтересовани от тях. Собствените му армии бяха покорявали градове, за които се мълвеше, че са защитавани от този или онзи бог, а никой от мъжете му не бе повалян от мълнията на Арес или чука на Хефест. Собствените му жреци бяха лицемери. Ако армията претърпеше поражение, значи такава е волята на боговете. Ако победеше, значи такава е волята на боговете. На Агамемнон му се струваше, че висшите сили винаги предпочитат онези с по-острите мечове и по-големите армии. Въпреки това той им принасяше жертви преди всяка битка. Дори беше започнал да следва стария хитски обичай да принася в жертва хора преди особено важни конфликти. Дали това му помагаше по някакъв свръхестествен начин, нямаше представа, нито го интересуваше. Важното беше, че подобно незачитане на човешкия живот предизвикваше страх и паника сред враговете му… както и изколването на обитателите на селата и градовете, които се противяха на амбициите му. Тогава други градове се предаваха без нужда от дълги обсади, а господарите им се кълняха в неумираща преданост към микенската власт.
На плажа придворните все още чакаха, а дългите им бели наметала се вееха на лекия бриз.
— Чувстваш ли се силен, Ахил? — обърна се Агамемнон към младия войн до Пелей.
— Винаги — отвърна Ахил. — Дали Хектор ще участва в Игрите?
Тъмните му очи заблестяха, когато зададе въпроса, и царят на Микена видя в тях копнежа за битка и слава.
Агамемнон обмисли отговора си. Въпросът беше интересен. Цар Приам щеше да се опита да впечатли западните царе с могъществото на Троя. Как по-добре да им покаже това могъщество от това да накара могъщия Хектор да посрами шампионите им? Но пък… ако Хектор не ги надвиеше? Ами ако победителят в Игрите дойдеше от Запада? Той погледна към Ахил. Силата на младия мъж беше очевидна в широките му рамене и изваяните мускули. Беше се доказал в битка, както и в състезания, където масивните му юмруци бяха събаряли достойни противници в праха. Дали Хектор можеше да победи Ахил? Щеше ли Приам да рискува с подобен сблъсък?
Дали аз бих рискувал, зачуди се той?
Но пък аз не съм Приам, реши накрая. Царят на Троя беше влюбен в риска и Агамемнон се зачуди дали суетата му няма да накара Хектор да застане редом с останалите атлети. Видя, че Ахил все още чака търпеливо отговора му.
— Не — отвърна той. — Не мисля, че Хектор ще участва. Но може пък да го принудим. Ще видим.
— Моля се да участва — каза Ахил. — Изморих се от историите за Човекоубиеца Хектор, за Хектор Героя. С кого се е бил? Какви достойни врагове е победил? Няколко хърбави египтяни, някой и друг хитски бунтовник. Тракийски размирници, до един зле въоръжени и с некадърни водачи. Легендата за него се гради на слама. Ще я унищожа с един удар.
— Ха! — намеси се Пелей с широка усмивка. — Ето така говори един истински принц на Тесалия! В името на боговете, Агамемнон, синът ми ще посрами този горд троянец.
Докато говореше, той потупа другия цар по рамото.
— Не се съмнявам в това — отвърна микенецът, прикривайки раздразнението си от докосването.
Един ден, помисли си той, с огромно удоволствие ще накарам да прокарат нажежени до бяло метални пръти през очите ти. Омразата му към Пелей беше абсолютна, въпреки че никога не й позволяваше да се прояви. Царят на Тесалия беше важен за амбициите му и само това имаше значение в момента. За атаката над Троя, когато й дойдеше времето, щяха да са нужни много войни, а Пелей имаше осем хиляди бойци под свое командване, както и син, който струваше колкото още стотина. За тези мъже Агамемнон беше готов да погребе омразата си под дружески усмивки и обещания за съюз. Можеше да си затваря очите пред гнусните му удоволствия, пред изнасилването на деца и ежедневните убийства на робини, предхождани от измъчване и душене. Пелей беше чудовище, което убиваше за удоволствие. Но Агамемнон можеше да почака. Когато Троя станеше негова, царят на Тесалия щеше да е първата му жертва. Първата от многото. Само за миг той позволи на гниещата си омраза към другите западни царе да изплува в съзнанието му — тънкия Нестор, самохвалкото Идоменей и грозния разказвач Одисей. И други. Агамемнон преглътна и облиза пресъхналите си устни със сух език. Всички врагове ще бъдат убити, каза си той, но чак когато му дойде времето. Днес не беше денят да мисли за гнусния Пелей или за другите царе. Днешният ден бе посветен на Приам.